Над 650 дни чакане за операция на тазобедрената става, над година чакане за специалист, месеци за очна операция, данните от последния доклад на ОИСР рисуват тревожна картина за достъпа до медицинска помощ в Европа. 

Времето за чакане пред лекарския кабинет вече не е само неудобство, то се е превърнало в сериозен риск за здравето на милиони пациенти.

Докладът Health at a Glance 2025 на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) установява мащабите на кризата в здравеопазването в Европа. Забавеното лечение влошава здравословното състояние на пациентите, задълбочава болката и инвалидността и засяга страни от всички краища на континента.

Прегледи по здравна каса: Седмици чакане дори за общопрактикуващ лекар

Снимка: Canva

Достъпът до общопрактикуващ лекар, първото ниво на медицинска помощ, вече не е гарантиран в рамките на дни. Според данните:

  • В Швеция 23% от пациентите чакат повече от седмица за преглед при личен лекар или медицинска сестра.
  • Във Франция и Германия всеки пети пациент (20%) се сблъсква с чакане от над седмица.
  • В Обединеното кралство делът е 18%.

Когато се включат и чакащите 6–7 дни, цифрите нарастват драматично: Швеция (30%), Франция (28%), Великобритания (27%), Германия (26%).

Достъп до специализирана медицинска помощ

Ако чакането при личния лекар е притеснително, то достъпът до специализирана медицинска помощ е направо кризисен в редица страни.

Обединеното кралство стои на дъното: 11% от пациентите чакат повече от година за преглед при специалист. Над 32% чакат между два месеца и година.

Във Франция и Германия делът на чакащите над година е 2%, но чакането между 2 месеца и 1 година засяга 43% от французите, най-високо сред проследените страни.

„Отлагането на ползите от лечението означава, че пациентите продължават да живеят с болка и увреждания по-дълго от необходимото и може да влоши здравните резултати след интервенцията", се посочва в доклада на ОИСР.

Операция на катаракта, срокът надминава 3 месеца за мнозинството пациенти

Данните за операцията на катаракта, рутинна, но животоважна процедура, показват дълбок проблем с достъпа до планова хирургия.

Времето за чакане за операция на катаракта е по-дълго, отколкото преди пандемията в 7 от 9 проследени европейски страни. В Обединеното кралство делът на чакащите над 3 месеца се е удвоил повече от 22% (2019 г.) на 58% (2024 г.), отразявайки трайното пандемично наследство върху здравните системи.

Снимка: Canva

За смяна на тазобедрена става се чака близо две години

Медианното време за чакане на смяна на тазобедрена става е може би най-показателният индикатор за дълбочината на кризата.

Медианно чакане за тазобедрена операция (2024 г.):

  • Словения 667 дни (близо 2 години)
  • Полша 343 дни (над 1 година)
  • Унгария 209 дни
  • Великобритания 174 дни

Важно е да се подчертае, че това са медианни стойности, половината от пациентите чакат дори по-дълго.

В България по-кратко чакане от европейската средна, но с сериозни неравенства

На фона на европейската картина, времето за чакане пред лекарския кабинет в България е относително кратко, особено в сравнение с Норвегия, Словения или Великобритания. Но статистиката крие важни нюанси.

При личния лекар, бързо записване, но дълго чакане в коридора

Записването при общопрактикуващ лекар е възможно в рамките на същия или следващия ден. Проблемът е, че в кабинета може да чакате час и повече след уговорения час, заради припокриващи се часове и спешни пациенти без записване. Недостигът на лични лекари е структурен. България има едва 0.59 личен лекар на 1000 души, срещу средно 0.84 за ОИСР, сочи докладът OECD Reviews of Health Systems: Bulgaria 2026.

При специалист: 20% на следващия ден, 35% чакат над седмица

След получаване на направление от личния лекар:

  • около 20% от пациентите получават час при специалист на следващия ден
  • около 35% чакат повече от седмица
  • при търсени специалисти в публичната система чакането може да се проточи до няколко месеца

Снимка: Canva

Допълнителна пречка са тримесечните квоти за направления,  когато лимитът на личния лекар е изчерпан, пациентите или чакат нов тримесечен период, или плащат от джоба си, или се насочват към Спешно отделение. ОИСР препоръчва изрично премахването на тези квоти.

В частната система чакането практически липсва, специалист може да бъде намерен в рамките на 1–2 дни чрез платформи за онлайн записване.

Планови операции са седмици до месеци в публичните болници

За неспешни операции, смяна на стави, планови процедури, чакането в публичните болници може да продължи от седмици до месеци. Частните болници предлагат значително по-кратки срокове, обичайно в рамките на дни до няколко седмици.

Спешната помощ е по-бърза от европейската средна

Положително изключение е спешната медицинска помощ, чакането в Спешните отделения в България е сред най-кратките в ЕС. Изчакване от повече от няколко часа се счита за нетипично.

 

Регионални различия между столицата и провинцията

Достъпът до медицинска помощ е силно неравномерен географски:

  • В София, Пловдив, Варна и Бургас, достъпът до специалисти и частни клиники е бърз и ефективен.
  • В селските и отдалечените райони, налице е сериозен недостиг на медицински специалисти и медицински сестри, а пациентите често трябва да пътуват до по-големи градове за специализирано лечение.

Снимка: Canva

Разликата между региони е осезаема, в Кърджали има едва 0.31 GP на 1000 души, докато в Плевен,  0.84, показва докладът на ОИСР.

Защо времето за чакане е толкова различно в различните страни?

Според ОИСР, недостигът на лекари, недостатъчното финансиране и нарастващото търсене на здравни услуги заради застаряващото население са основните причини за кризата.

Проф. Луиджи Сичилиани от Университета в Йорк, в статия в European Journal of Public Health, посочва, че несъответствието между капацитета на здравните системи и търсенето, подхранвано от демографски промени и технологични иновации е в основата на проблема.

 

 

Данните на Евростат също потвърждават, че чакането е сред водещите причини за неудовлетворени нужди от спешна медицинска помощ в Европа.

Забавеното лечение носи реални рискове

Експертите са единодушни, чепоследствията от забавено лечение не са само организационен проблем, а директна заплаха за здравето. Недостигът на лекари и ограниченият достъп до специализирана помощ влошават прогнозата на хронично болните, увеличават разходите за здравеопазване в дългосрочен план и натоварват допълнително спешните отделения.

Снимка: Canva

Времето за чакане пред лекарския кабинет в Европа е достигнало критични нива в редица страни. От близо две години чакане за тазобедрена операция в Словения, до над 80% от пациентите в Норвегия, чакащи месеци за операция на катаракта, кризата в здравеопазването в Европа е реална и задълбочаваща се.

 

 

Докладът на ОИСР е ясен, без структурни реформи, адекватно финансиране и справяне с недостига на медицински специалисти, достъпът до навременна медицинска помощ ще продължи да се влошава.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------

Източници

 

  1. Euronews Health (2026). „Времето за чакане в здравеопазването в Европа: класация на най-зле представящите се страни".
  2. Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) (2026). „Здравеопазването с един поглед 2025" (Health at a Glance 2025).
  3. OECD Reviews of Health Systems