Все по-забързаното ежедневие, високите професионални изисквания и непрекъснатият поток от информация превръщат стреса в неизменна част от живота на съвременния човек. В кратки периоди той може да бъде полезен и дори необходим, но когато остане постоянен спътник, започва да оказва сериозно влияние върху физическото и психичното здраве.
Тревожна тенденция показват и данни от 2025 г., според които при младите жени продължителният психоемоционален стрес повишава риска от инсулт с до 78%, дори когато липсват други добре познати рискови фактори. Това още веднъж насочва вниманието към необходимостта стресът да бъде разпознаван навреме, а не да се приема като неизбежна цена на успеха.
Много професии изискват ежедневно вземане на важни решения, работа под напрежение и носене на висока отговорност. Лекари, журналисти, служители в спешни служби, както и представители на редица други професии често функционират в среда, която поставя организма в състояние на постоянна готовност и не му осигурява достатъчно време за възстановяване.
В новия епизод на „Подкаст за здраве“ специалисти от различни области анализират как възниква стресовата реакция, защо понякога тя се превръща в хроничен проблем и как науката препоръчва да се справяме с натрупаното напрежение.
Естествен механизъм за адаптация ли е стресът?
Макар често да свързваме стреса единствено с негативни преживявания, специалистите напомнят, че той изпълнява важна биологична функция. Благодарение на него организмът мобилизира своите ресурси, реагира при опасност и се адаптира към нови предизвикателства. Именно тази реакция е помогнала на човека да оцелее и да се развива през цялата си еволюция.
Психофизиологът Силвия Куманова подчертава, че стресът не бива да бъде възприеман като нещо изцяло отрицателно.
„Стресът ни оформя като личности. Адреналинът е този, който ни кара да се развиваме“, казва Силвия Куманова.
Истинският проблем възниква тогава, когато след периодите на натоварване липсва достатъчно време за възстановяване. Ако организмът остане в състояние на постоянна мобилизация, физиологичните механизми постепенно се изчерпват и започват да се проявяват различни здравословни проблеми.
Според д-р Петър Грибнев, преподавател в Медицински университет – София, именно продължителната липса на почивка позволява на напрежението да се натрупва и постепенно да ангажира почти всички системи в организма. Към това се добавят и психологически фактори като прекомерно високите очаквания към самите нас, стремежът към съвършенство и неспособността да поставяме лични граници – обстоятелства, които значително увеличават риска от професионално прегаряне.
Кои са ранните сигнали, които не бива да пренебрегваме?
Една от най-големите трудности при хроничния стрес е, че той рядко се появява внезапно. В повечето случаи симптомите се развиват постепенно и често остават незабелязани или се приемат за „нормална умора“. Именно затова специалистите обръщат внимание колко важно е човек да разпознава навреме собствените си граници и да реагира, преди организмът да достигне до изтощение.
По думите на Силвия Куманова много хора пропускат първите предупредителни сигнали, което ги прави по-уязвими към:
- хронично напрежение;
- емоционално изчерпване;
- професионално прегаряне (бърнаут).
Особено изложени на подобен риск са хората, чиято работа е свързана с висока отговорност, непрекъснати критични ситуации и необходимост от бързи решения. Сред тях са лекари, хирурзи, анестезиолози, както и журналисти, които работят на терен в кризисни и конфликтни райони, където психическото натоварване често е съпоставимо с физическото.
Защо някои начини за „разтоварване“ всъщност задълбочават проблема?
Когато човек изпитва продължително напрежение, естествено започва да търси начин да се почувства по-добре. Част от най-разпространените стратегии обаче носят единствено краткотрайно облекчение и не премахват причината за стреса. В дългосрочен план те могат дори да задълбочат негативните последици за здравето.
Силвия Куманова посочва, че сред най-често срещаните неефективни механизми за справяне със стреса са:
- тютюнопушене;
- алкохол;
- застоял начин на живот;
- наркотици и стимуланти.
Според специалистите подобни навици могат временно да създадат усещане за отпускане, но не възстановяват организма и не прекъсват хроничната стресова реакция. Напротив – те увеличават риска от развитие на редица поведенчески заболявания, като особено чести са сърдечно-съдовите заболявния, пряко свързани с небалансираното справяне със стреса.
Целият разговор с д-р Петър Грибнев и Силвия Куманова гледайте във видеото
