Дългогодишният, непрекъснат стрес отдавна се свързва с влошено здраве, но ново изследване показва нещо много по-конкретно, че хроничният стрес може буквално да „помага" на раковите клетки да избегнат имунната система, и то чрез изненадващ посредник, бактериите в червата.
Екип от Weill Cornell Medicine установява механизъм, който свързва психиката, микробиома и тумора в една верига от събития..
Какво откриват учените
Изследването, публикувано в списание Cancer Cell, е проведено първо върху мишки, а по-късно потвърдено и в проби от човешки тумори. Основният извод е, че връзката между стрес и рак минава през чревния микробиом, съвкупността от трилиони бактерии, които обитават храносмилателната ни система.
При хронично стресирани мишки изследователите откриват нещо необичайно, нива на стресови хормони (глюкокортикоиди) вътре в тумора са, по-високи дори от тези в съседните здрави тъкани. Това е странно, защото тези хормони обикновено се произвеждат от надбъбречните жлези, а не от самия тумор.
Как чревни бактерии стигат до тумора
Отговорът се крие в пропускливите черва и метастази-свързан механизъм:
- Хроничният стрес повишава нивата на стресовите хормони в тялото.
- Тези хормони отслабват лигавицата на червата, своеобразната „бариера", която обикновено държи бактериите на място.
- През отслабената бариера определени бактерии, при мишките най-често вид, наречен Enterococcus gallinarum, навлизат в кръвта.
- Оттам те могат да достигнат до различни тъкани в тялото, включително до тумори, ако има такива.
Учените установяват, че при мишки без чревни бактерии (или третирани с антибиотици, унищожаващи микробиома) този ефект на стреса върху тумора почти изчезва, силно доказателство, че бактериите са ключово звено във веригата.
Ролята на вирусите в бактериите и „изключването" на имунитета
Тук изследването навлиза в още по-неочаквана територия. Вътре в самите бактерии живеят малки вируси, наречени бактериофаги в тумори (или накратко „фаги"). Когато бактериите навлязат в туморната тъкан, тези фаги могат да се „освободят" и да отделят своя генетичен материал.
Този вирусен ДНК-материал активира рецептор, наречен TLR9, разположен върху клетки в тумора, известни като ракови фибробласти (CAFs), поддържащи клетки, които обграждат раковите клетки. Активирането на TLR9 рецептора кара тези фибробласти да започнат сами да произвеждат стресови хормони, точно тук е обяснението защо нивата на хормоните вътре в тумора са толкова високи.
Тези локално произведени хормони от своя страна водят до подтискане на B-клетки, имунни клетки, отговорни за производството на антитела и представляващи важна част от антитуморния имунен отговор. С други думи, стресът, чрез тази дълга верига от събития, буквално приспива една от защитите на организма срещу рака.
Потвърждение при хора
Находката не остава само в лабораторията с мишки. При анализ на проби от рак на дебелото черво учените откриват бактерията Klebsiella pneumoniae, носеща фаги, която изолирана от човешки тумори и въведена в мишки, значително ускорявала растежа на тумора. При проби от мозъчни тумори са открити следи от друга чревна бактерия, Enterococcus faecium, заедно със съответните фаги.
Според ръководителя на изследването, д-р Мелъди Дзенг от Weill Cornell Medicine, е напълно възможно и други видове чревни бактерии да участват в подобен процес, особено онези, които лесно се адаптират извън чревната среда.
Има ли надежда за нови терапии
Добрата новина е, че екипът успява да прекъсне тази верига в експериментален модел по два начина:
- Чрез вещество, което блокира сигнала на TLR9 рецептора.
- Чрез инжектиране на антибиотик директно в тумора, унищожаващ намиращите се там бактерии.
Тези резултати отварят вратата за нови подходи, както за лечение, така и за евентуални тестове, които да предскажат хода на болестта при онкоболни пациенти, базирани на наличието на бактерии и фаги в тумора.
Изследователите отбелязват и нещо важно за клиничната практика, че находките повдигат въпроси около съществуващи терапии, при които на пациентите понякога се дават глюкокортикоиди (кортизоноподобни лекарства), тъй като точно тези хормони изглеждат замесени в потискането на имунния отговор.
Защо психологическата подкрепа има значение
Онкоболните пациенти по правило изпитват висока степен на хроничен стрес, от диагнозата, лечението и несигурността, съпътстваща боледуването. Настоящото изследване подсказва биологичен механизъм, чрез който този стрес може реално да влияе на хода на болестта, а не само на емоционалното състояние на пациента.
Затова психологическата подкрепа при онкоболни е фактор с потенциално биологично значение, тема, която учените планират да изследват допълнително.
Проучването на екипа от Weill Cornell разкрива нов, неочакван път, по който хроничният стрес може да отслабва защитата на организма срещу рака, през чревните бактерии, вирусите в тях и локалното производство на стресови хормони в самия тумор.
Механизмът е потвърден както при мишки, така и в проби от човешки тумори, а учените вече изследват начини за блокирането му. Резултатите подчертават и колко важна може да бъде грижата за психичното здраве при хора, борещи се с рак, паралелно с редовните профилактични прегледи като гастроскопия и колоноскопия, които остават ключов инструмент за ранно откриване на промени в храносмилателната система.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- „Хроничен стрес помага на туморите да избегнат имунната атака чрез чревни микроби". News-Medical.net, новинарски материал, обобщаващ находките на изследователския екип от Weill Cornell Medicine.
Bashir, H. et al., „Хроничният стрес насърчава туморната имуносупресия чрез микробна дисбиоза и фагова активация на TLR9". Cancer Cell, оригиналната научна публикация с пълните резултати от изследването.
