Всяка година над 35 000 души в България чуват диагнозата рак. И докато вниманието почти винаги е насочено към заболяването, химиотерапията и операциите, една огромна част от битката остава невидима.
Все повече данни показват, че за пациентите с онкологични заболявания борбата не е само физическа, психосоциалният товар е огромен и често продължава дълго след ремисията.
Защо менталното здраве е равностойна част от лечението, какво представлява пациентската навигация и кой всъщност е най-тежкият момент по пътя на болния, тези въпроси коментира пред bTV Radio Александър Миланов, клиничен социален работник и консултант към Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ), автор на наръчника „Моят личен навигатор".
Колко тежък е психичният товар на онкологичните забоялвания
Диагнозата рак отдавна се разглежда от съвременната психология като сериозна психична травма:
- Между 35% и 40% от онкоболните развиват диагностицируемо психично разстройство по време на лечението, до 3 пъти повече в сравнение с общата популация.
- Депресия и тревожност са най-честите състояния. Според метаанализи, клинична депресия изпитват между 12% и 25% от пациентите (до 43% при по-тежки диагнози), а рискът от разстройство на настроението е двойно по-висок.
- Здравната тревожност, постоянният страх от прогресия или рецидив, засяга до 37,7% от хората в различни етапи.
- Посттравматичен стрес: Повече от 1 на всеки 3 души (около 35%) проявяват клинични признаци на ПТС или развиват ПТСР.
- Деморализация при боледуване, чувство на безизходица и загуба на смисъл, различно от депресията, засяга около 28,8% от пациентите.
Митът за „края на битката"
Един от най-устойчивите митове е, че с ремисията психологическият товар изчезва. Данните показват обратното, около една трета (33%) от преживелите рак продължават да страдат от психични разстройства години след терапията, а страхът от рецидив остава водещ фактор, който влошава качеството на живот.
Невидимата нужда от помощ
Въпреки тези нива на стрес, статистиката за реалната подкрепа е стряскаща. Според данни на National Health Interview Survey, под 10–13% от пациентите със сериозен психологически дистрес действително получават специализирана психосоциална подкрепа. Причините са комбинация от стигма, липса на интегрирани психоонкологични грижи и фокус на лекарите единствено върху физическите показатели.
Защо това е критично? Съвременни изследвания в областта на психоневроимунологията сочат, че неадресираният хроничен емоционален стрес може да повлияе на имунния отговор и на придържането към терапията, което прави интеграцията на психолози в онкологичните отделения жизненоважна.
Пациентската навигация: Придружаване и подкрепа по целия път
В много европейски държави пациентската навигация е институционализирана практика, специално обучени професионалисти придружават пациента от първите съмнения до възстановяването. Научните доказателства показват, че навигацията намалява броя на хората, които се отказват от лечението си.
„В България тази практика не е достатъчно добре развита. Пациентите често са оставени сами да се справят с всяка отделна стъпка", обяснява Александър Миланов, клиничен социален работник и консултант към Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ)
Според него, най-травматичният момент често не е химиотерапията, а съобщаването на онкологичната диагноза, нерядко пациентът получава хистологичен резултат и остава сам да разшифрова медицинските термини, попадайки в спирала от страх и несигурност.
„Моят личен навигатор", наръчник в помощ на пациента
За да отговори на тази нужда, АПОЗ представи „Моят личен навигатор", безплатен наръчник за онкоболни с над 90 работни листа. Изданието, чийто автор е Александър Миланов, разглежда:
- тревожност, страх, гняв и адаптация към болестта;
- разговор с децата за заболяването и комуникация с близките;
- практически стъпки, как да се получи второ лекарско мнение, ТЕЛК, инвалидна пенсия, социални права;
- хранене, физическа активност и инструменти за самооценка като „стрес термометър".
Наръчникът може да бъде изтеглен напълно безплатно от сайта на АПОЗ.
Психиката като съюзник, без излишен натиск
Миланов подчертава важно уточнение, че не става дума за магическо мислене от типа „аз съм силен и ще победя рака".
„Говорим за адаптация към болестта. Не очакваме пациентите да бъдат супергерои."
Според специалиста, голяма част от страданието идва не от самото заболяване, а от начина, по който то променя живота на пациента и на близките му. „В повечето случаи от моята клинична практика не толкова пациентите страдат от самото заболяване, колкото техните близки", отбелязва Миланов.
Често именно роднините са по-емоционално и психически изтощени, защото освен собствените си страхове носят и отговорността да подкрепят пациента, затова подкрепата за близките на онкоболните е също толкова важна част от грижата.
Миланов подчертава, че всеки човек преживява диагнозата по различен начин, две жени с един и същи тип и стадий на рак на гърдата могат да реагират напълно различно.
Това зависи от вътрешните психични ресурси, от подкрепящата среда и от връзката с лекуващия лекар. Именно затова начинът, по който се съобщава диагнозата и се води разговорът за прогнозата, има огромно значение. „Голямата ни задача не е да “победим” рака на всяка цена, а да се адаптираме към него и да преминем през лечението по възможно най-устойчивия начин", обобщава експертът.
Той предупреждава, че фрази като „всичко ще бъде наред" или „ти си силен" често увеличават тревожността, вместо да помагат. Истинската емоционална подкрепа при рак помага на човека да приема емоциите си и да намира устойчиви начини да премине през лечението, без допълнителния натиск да бъде „силен" на всяка цена.
Менталното здраве на пациентите с онкологични заболявания не е второстепенен въпрос, а равностойна част от лечението. Високите нива на депресия, тревожност и посттравматичен стрес, съчетани с ниската степен на специализирана помощ, очертават спешна нужда от психосоциална подкрепа и функционираща пациентска навигация в България.
Инициативи като „Моят личен навигатор" на АПОЗ показват пътя, зад всяка диагноза стои човек, със своите въпроси, страхове и нужда от разбиране.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Данните за разпространението на депресията и тревожността в онкологията – обстоен метаанализ в Clinical Psychology Review: The Relationship between Acceptance of Cancer and Distress: A Meta-Analytic Review (PMC).
За мащаба на раковите заболявания и съпътстващите ги психични усложнения в световен мащаб – доклади на СЗО и данни, цитирани в MDPI: How Psychological Flexibility Mediates the Relationship Between Mental Health in Cancer Patients (MDPI).
Официален справочник за онкологични грижи на Националния раков институт на САЩ (NCI) относно посттравматичния стрес: Cancer-Related Post-Traumatic Stress (PDQ®) – NCBI Bookshelf.
Изследване на разпространението и измеренията на деморализацията – научна база данни на Университета в Торино (IRIS-AperTO): Exploring Demoralization in Cancer Patients: Prevalence and Psychosocial Variables.
Актуален крос-секционен анализ (2024 г.) за нивата на дистрес и деморализация в Current Oncology: Prevalence and Correlates of Depressive Symptoms among Patients with Cancer (MDPI).
Асоциация на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ) – за организацията: oncobg.info/about-us.
Професионален профил на Александър Миланов: Аджибадем Сити Клиник ТOkudA.
Интервюто на Александър Миланов пред bTV Radio: „Пациентската навигация допринася по-малко хора да се отказват от лечение при тежки диагнози".
Наръчникът „Моят личен навигатор" на АПОЗ: oncobg.info/archives/6254
