Физическата активност може значително да намали страничните ефекти от лечението на рак и да подобри качеството на живот на пациентите. Това показва най-мащабният анализ досега, публикуван в British Journal of Sports Medicine и ръководен от болница „Шенджинг“ към Китайския медицински университет, съобщава британското издание The Guardian.
Анализът обединява данни от 80 проучвания, включващи 485 отделни асоциации между различни видове физически упражнения и здравословното състояние на онкоболни пациенти.
Резултатите сочат, че редовната физическа активност може да облекчи редица често срещани странични ефекти от терапията, като сърдечни и неврологични увреждания, когнитивни нарушения („мозъчна мъгла“), както и обща физическа отпадналост.
Повече от помощно средство
Проучването оценява влиянието на различни видове упражнения, от кардио и силови тренировки до йога, тай чи и високоинтензивни интервални тренировки. Общият извод е, че физическата активност не бива да се разглежда като второстепенна мярка, а като съществен компонент от лечението.
Според изследователите упражненията не само намаляват риска от сериозни усложнения, свързани с химиотерапията, като увреждане на периферните нерви и сърдечни проблеми, но също така подобряват метаболитните показатели, като нивата на инсулин, инсулиноподобен растежен фактор и С-реактивен протеин.
Физическата активност оказва положително влияние и върху психологическото състояние на пациентите, включително съня, менталното благополучие, усещането за контрол и социалната ангажираност.
Резултатите показват, че активният начин на живот трябва да бъде интегриран в стандартните терапевтични протоколи.
Преди, по време и след лечение
Особено внимание е отделено на ползите от т.нар. предоперативни упражнения, като физическа активност, извършвана преди хирургична намеса. Те показват убедителен ефект върху намаляването на следоперативните усложнения, болката и дори риска от смърт. Освен това пациентите, които са физически активни, обикновено се възстановяват по-бързо и прекарват по-малко време в болница.
„В заключение, този подробен анализ засилва ефикасността на включването на физически упражнения в протоколите за лечение на рак“, отбелязват авторите. Те подчертават, че упражненията значително подобряват както физическите, така и емоционалните аспекти на живота на пациентите в сравнение с липсата на активност или единствено стандартни грижи.
Не всички пациенти са еднакви
Селин Дохърти, медицинска сестра към Cancer Research UK, която не е участвала в изследването, подкрепя изводите, но добавя важна уговорка:
„Пациентите с рак преминават през изключително тежък период. За много от тях дори мисълта за упражнения може да бъде непосилна. Важно е хората да действат със собственото си темпо и да избират активности, които са подходящи за тях.“
Тя насърчава пациентите да се консултират с онкологичните си екипи, преди да започнат какъвто и да е режим. „Правилният подход е индивидуален и трябва да бъде съобразен със състоянието и възможностите на всеки пациент“, подчертава Дохърти.
Макар физическата активност да не може да замени медикаментозната терапия, тя все по-убедително се утвърждава като допълващо и важно средство в лечението на рака. Наблюдаваните ползи варират от физиологични подобрения до психоемоционална стабилност, всички те с огромно значение за пациентите в процеса на възстановяване.
С оглед на нарастващите доказателства, специалистите все по-често препоръчват систематично включване на упражнения в клиничната практика. Следващата стъпка е да се разработят ясни, персонализирани програми, които да бъдат лесно приложими и безопасни дори при най-уязвимите пациенти.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
