Раковите заболявания носят не само физически, но и дълбоки психологични и емоционални предизвикателства.
Въпреки че медицинските постижения значително подобряват шансовете за лечение, менталното здраве на пациентите доста често остава подценено. Проучване на Университетски болници в Лондон, публикувано в National Library of Health, разкрива тревожни данни за високата честота на депресия, тревожност и дори самоубийства сред пациенти с ракови заболявания.
Това подчертава необходимостта от по-добра интеграция на онкологичната и психиатричната помощ при онкоболните.
Менталните проблеми при пациентите с рак
Близо 40% от пациентите с рак страдат от психично разстройство, установява проучването. Депресията и тревожността са сред най-честите диагнози, като депресията засяга до 27% от пациентите. Освен това, хората с рак имат 20% по-висок риск от самоубийство, като най-уязвимият период е първите 6 месеца след диагнозата.
Още по-обезпокоителен е фактът, че над 70% от пациентите с депресия не получават адекватно лечение. Това се дължи на липсата на насочване към психолози и психиатри, както и на факта, че пациентите често не споделят за емоционалните си затруднения.
Как различните видове рак влияят на менталното здраве?
Изследванията показват, че някои видове рак водят до по-висок риск от самоубийство и тежка депресия. Например:
- Мезотелиом – 4,5 пъти по-висок риск от самоубийство спрямо общата популация.
- Панкреатичен рак – 3,89 пъти по-висок риск.
- Рак на хранопровода – 2,65 пъти по-висок риск.
Основните фактори, които допринасят за това, включват силната болка, затрудненото хранене и дишане, както и тежките странични ефекти на лечението.
Последиците от химиотерапията върху менталното здраве
Лечението на рака често е интензивно и травмиращо. Стероидните терапии могат да предизвикат психотични симптоми, мания или депресия. Хематопоетичната стволова трансплантация (HSCT) е свързана с високи нива на депресия (35%), делириум (35%) и посттравматичен стрес (20%).
Пациентите често се чувстват изолирани, което допълнително утежнява менталното им състояние.
Защо менталната грижа е недостатъчна?
Проучването установява, че:
- Само 27% от пациентите усещат адекватна емоционална подкрепа.
- 9% имат мисли за прекратяване на живота си, още при първото си посещение при онколог, а в напреднал стадий тази цифра достига 36%.
- 58% от пациентите смятат, че емоционалните им нужди се игнорират в сравнение с физическите.
Основните причини за това са недостигът на обучени специалисти, липсата на интегрирани психо-онкологични услуги и стигмата около психичните заболявания.
Настоящата система за онкологична грижа се фокусира основно върху физическите аспекти на болестта, като менталното здраве остава на заден план. Проучването подчертава спешната нужда от:
- Интегрирани психо-онкологични грижи – психологическа оценка и терапия от самото начало на лечението.
- По-добро обучение на онколозите за разпознаване на психични проблеми.
- Достъп до психиатрична и психологическа помощ на всеки етап от заболяването.
Само чрез по-комплексен подход можем да се осигури не само по-добро качество на живот на пациентите, но и по-добри шансове за успешно лечение. Онкологичните заболявания не засягат само тялото, а променят целия живот на пациента, оставяйки трайни белези върху менталното и емоционалното му състояние.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
