Все повече родители се питат на каква възраст детето може да получи собствен телефон и колко време пред екран е безопасно. Темата засяга буквално всяко семейство, защото дигиталната среда вече е неразделна част от детството.
За баланса между екранно време и живо общуване, за рисковете на дезинформацията и за това как да изградим дигитална грамотност у децата си говорят Иглика Иванова от Националния център по безопасен интернет и Зорница Трифонова от Асоциация Родители в „Подкаст за здраве“.
Кои са най-големите предизвикателства пред съвременните родители?
Днешните родители отглеждат децата си без модела, който самите те са познавали, и без „цялото село“, което традиционно е подкрепяло семейството. Зорница Трифонова посочва, че родителите са „заляти с изключително много информация“ и често се лутат в търсене на верния подход, без наблизо да имат специалист или общност, на които да разчитат.
Тя подчертава, че медийната грамотност е ключова, за да могат възрастните да разпознават достоверните източници сред потока от съвети, реклами и чужди мнения, който ги залива всеки ден. Според нея търсенето на съвети единствено в интернет понякога откъсва родителя точно от специалистите, чиято експертиза му е най-нужна.
Кога и колко екранно време е подходящо за детето?
Иглика Иванова обяснява, че деца до 2-годишна възраст нямат нужда от контакт с електронни устройства, а решаващо е не толкова колко време детето прекарва пред екрана, колкото какво точно гледа. „Важно е родителят да бъде с детето си, докато то е в интеракция с този екран“, посочва тя, за да могат заедно да обсъждат видяното и детето да се учи да разпознава емоциите и съобщенията, които получава. Специалистите не съветват абсолютизиране на екранното време като единствен критерий, съдържанието и контекстът на употреба имат също толкова голямо значение.
Защо строгите забрани често не работят?
Когато родителят просто ограничи или скрие устройството, детето обикновено намира начин да заобиколи забраната, чрез телефон на приятел или компютър в дома. Иглика Иванова предупреждава, че този порочен кръг руши доверието между родител и дете, вместо да изгражда умения.
Затова тя препоръчва социално-емоционалните умения в дигиталната среда да се учат по същия начин, по който учим дете да не разговаря с непознати на улицата – чрез разговор, а не чрез нравоучение.
Как да изградим дигитална грамотност и доверие у детето?
Зорница Трифонова съветва родителите да проявяват искрен интерес към платформите и игрите, с които децата им се занимават, вместо да водят еднократен „разговор за безопасния интернет“. Тя допълва, че за детето е важно да усеща подкрепа, а не паника или осъждане, когато срещне проблем онлайн.
Националният център по безопасен интернет предлага безплатна консултативна линия с психолози, обучителни видеа по възрастови групи и възможност за подаване на сигнал при онлайн злоупотреба с дете. Центърът работи и с младежки панел от тийнейджъри, чиито наблюдения помагат на екипа да следи актуалните рискове в реално време.
Когато екранното време е подбрано внимателно, то може да бъде по-спокойно, по-безопасно и по-полезно за цялото семейство. Влезте във VOYO, за да разберете как да направите полезно и забавно лятото.
Балансът между дигиталния и реалния свят не се постига чрез забрани, а чрез разговор, доверие и общи семейни граници, изградени с разбиране за възрастта и нуждите на детето.
Цялото интервю с Иглика Иванова и Зорница Трифонова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото:
