Дълголетието се превърна в едно от най-обсъжданите направления в съвременната медицина. Все повече хора искат не просто да живеят дълго, а да достигнат осмата и деветата си декада активни, самостоятелни и в добро здраве. Именно това търсене поражда и въпроса кое наистина забавя стареенето и кое е само пазарен шум. По темата разговаряме в „Подкаст за здраве" с д-р Райна Стоянова, специалист по ендокринология, метаболитни заболявания, диететика и дълголетие.
Наскоро тя участва в международен симпозиум, посветен на дълголетието, проведен в Гуанджоу, Китай, където водещи специалисти обсъждат ролята на изкуствения интелект в персонализираната медицина и в измерването на биологичната възраст на пациентите.
Защо остаряването не е болест, а привилегия?
Д-р Стоянова подчертава, че остаряването само по себе си е привилегия, а медицината го разглежда като състояние единствено дотолкова, доколкото се стреми да забави застаряващите процеси. Оттук идва и понятието активно дълголетие, целта не е просто дълъг живот, а дълъг живот в добра физическа и умствена форма.
Впечатленията ѝ от Китай очертават посоката, в която се движи модерната медицина.
„Това, което ми направи най-силно впечатление в Китай, беше навлизането на изкуствения интелект в анализа на биомаркерите и в персонализирането на съветите, които даваме на пациентите."
Кои биомаркери показват ускорено стареене?
Според специалиста редица лабораторни биомаркери могат да подскажат дали организмът старее ускорено. В ендокринологията сред най-често проследяваните са:
- Инсулин, хормон с ключова роля в метаболизма и предиктор за редица заболявания;
- Кортизол, известният стресов хормон, чиито трайно високи нива се свързват с хроничен стрес и бърнаут;
- IGF-1 (инсулиноподобен растежен фактор 1) — „нож с две остриета", важен за подмладяването, но изискващ внимание;
- Високочувствителен CRP (hs-CRP) — маркер за нискостепенно възпаление, чието повишение се асоциира с по-висок сърдечносъдов риск.
„Разчитаме на множество биомаркери в протоколите за дълголетие. На първо място поставям инсулина, а на второ, кортизола, известния стресов хормон."
Д-р Стоянова допълва, че този последен маркер се променя благоприятно при коригиране на теглото, което мотивира пациентите, защото едновременно намалява и сърдечносъдовия им риск.
Как сънят, храненето и движението забавят стареенето?
Специалистът поставя хигиената на съня сред основните фактори за здравословно стареене, качественият сън осигурява добра хормонална секреция и възстановяване. Тя препоръчва поне 7 часа сън, хладна стая, добър матрак и ограничаване на синята светлина от дигитални устройства поне два часа преди лягане.
На следващо място е храненето. Д-р Стоянова обяснява, че калорийната рестрикция и периодичното гладуване са инструменти в диететиката, които активират автофагията и понижават нивата на инсулина. Тя обаче апелира преди всичко за балансирано, разнообразно и персонализирано хранене, богато на полифеноли и антиоксиданти. Като особено подходящ модел за нашия регион посочва средиземноморската диета заради високото съдържание на омега-3 мастни киселини и доказаното понижаване на сърдечносъдовия риск.
Защо мускулната маса е сред най-силните предиктори за дълголетие?
Един от акцентите в разговора е ролята на мускулната маса. Изследвания показват, че силата на захвата и наличието на чиста мускулна маса са по-силни предиктори за функционалност и дълголетие, отколкото самостоятелно повишеният холестерол или високото кръвно налягане.
Д-р Стоянова обръща внимание, че мускулът не е само част от опорно-двигателния апарат, а действа и като ендокринен орган, той секретира сигнални молекули (миокини), които „общуват" с мозъка и другите органи и днес са обект на активни научни изследвания. Затова тя предупреждава, че съчетанието от много мазнини и малко мускули е особено неблагоприятно за дълголетието.
Какво представляват сенесцентните клетки и „възпалителното стареене"?
Специалистът обяснява и механизма на сенесцентните клетки, остарели клетки, които не се самоотстраняват и започват да секретират провъзпалителни молекули. Така се поддържа нискостепенно възпалително стареене (inflammaging), което има отношение към сърдечносъдовите, онкологичните и метаболитните заболявания.
„Обяснявам сенесцентните клетки като пенсионирани служители, които не искат да напуснат работното си място и с присъствието си нарушават атмосферата, те секретират възпалителни молекули, които разстройват средата на здравите клетки."
Сред подходите за противодействие тя посочва дозирани стресори като физическо натоварване и хранителни протоколи, а при нужда — и медикаментозни интервенции под лекарски контрол. Тук д-р Стоянова е категорична за необходимостта от критичност.
„В момента индустрията за дълголетие е основно маркетинг. Трябва да сме много критични към информацията, която получаваме, особено от интернет, там е пълно с дезинформация."
Защо самотата ускорява стареенето?
Д-р Стоянова напомня за т.нар. сини зони, където един от обединяващите фактори за дълголетие е именно активната социализация на възрастните хора. Общуването поддържа доброто ментално състояние, а провокирането на мозъка чрез учене, четене и нови занимания е сред най-достъпните начини да съхраним умствената си острота.
„Спете качествено, хранете се балансирано, с максимално много природна храна, и се движете. Мускулите трябва да се тренират и изграждат през целия живот", съветва д-р Стоянова
Цялото интервю с д-р Райна Стоянова пред д-р Неделя Щонова гледайте във видеото.
