В навечерието на ключови решения за бюджета на НЗОК за 2026 г., здравни икономисти и представители на фармацевтичната индустрия в България предупреждават, че моделът на лекарствено осигуряване в страната работи в условията на растящ дефицит, който все по-често се покрива не от държавата, а от джоба на самите пациенти.
На медийна срещ организирана от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) и независимият здравен икономист Аркади Шарков от Health Metrics представиха актуални данни за състоянието на лекарственото осигуряване в страната.
Една трета по каса, две трети от джоба на пациента
По данни на ARPharM, лекарите в България предписват около 57 млн. опаковки лекарства годишно, които се заплащат от НЗОК. Това представлява приблизително една трета от всички лекарства, изписвани по лекарско предписание. Останалите две трети се заплащат директно от пациентите.
Около 1,6 млн. български граждани ползват лечение, частично покривано от НЗОК – близо една четвърт от населението. В голямата си част това са хора с тежки, хронични или животозастрашаващи заболявания, за които лекарствата са не въпрос на избор, а на оцеляване.
Тройно по-малък ресурс от средното за ЕС
Общата стойност на лекарственото лечение, предписвано по каса в България, достига около 220 евро на човек годишно. От тях НЗОК реално заплаща около 150 евро, а разликата се покрива чрез отстъпки и възстановявания от страна на фармацевтичните компании.
За сравнение, в държавите от Европейския съюз публичните плащания за лекарства достигат около 500 евро на човек годишно, повече от трикратно над българското ниво.
Доплащането на българите е най-високо в ЕС
Според анализ на Health Metrics, директните плащания на пациентите за здравеопазване в България достигат 36% от всички разходи, най-високият дял в Европейския съюз и над два пъти средното европейско ниво от 16%.
Само за последните пет години плащанията на едно домакинство за здраве са нараснали с 60%. Същевременно 11–12% от населението остава здравно неосигурено хора, които при сериозно заболяване ще се сблъскат със стена от непосилни разходи.
„Гарантираният достъп до съвременно лечение изисква партньорство и баланс. Индустрията може да бъде част от решението, но не може да замести ролята на публичното финансиране", подчерта Павел Колев, председател на ARPharM.
Какви решения предлагат експертите
Според ARPharM устойчивостта на системата изисква две конкретни мерки, предвидимо увеличение на лекарствения бюджет, съобразено с реалните здравни потребности, и въвеждане на разумен таван на отстъпките, които индустрията възстановява на НЗОК.
Аркади Шарков от Health Metrics предлага по-широк пакет от мерки за периода 2026–2027 г., намаляване броя на неосигурените, целеви трансфери от акцизи върху вредни за здравето стоки, гарантиран минимален ръст на здравноосигурителните плащания от поне 10% годишно, защита на лекарствените бюджети и – като крайна мярка – актуализиране на здравноосигурителната вноска от 8% на 10%.
Истинският въпрос е защо стигаме до лекарствата
Зад тези числа обаче стои фундаментален проблем, който все още остава встрани от дебата, България продължава да инвестира в лечение, вместо в превенция (вижте предходния ни материал).
Данните са показателни: разходите за здравеопазване в страната се утрояват след 55-годишна възраст, а близо 50% от работната сила вече е над 45 години. България остава сред държавите с най-висока предотвратима смъртност в ЕС, тоест разболяваме се от болести, които биха могли да бъдат открити навреме или изобщо да не се развият.
Това означава едно, значителна част от заболяванията, които впоследствие изискват скъпи и понякога недостъпни лекарства, биха могли да бъдат избегнати чрез редовни профилактични прегледи, ранна диагностика и здравословен начин на живот. Колкото повече системата отлага инвестицията в превенция, толкова повече расте натискът върху лекарствения бюджет и върху джоба на пациента.
Решението не се крие единствено в по-високата здравноосигурителна вноска или в по-голям бюджет за лекарства. То е в цялостна промяна на философията на здравната ни система, такава, която залага на това да не се стига до лекарството, а да се запази здравето на хората, преди болестта да изисква лечение.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
