Над 30% от хората в Европа имат някаква форма на алергично заболяване и този процент ще продължи да расте, което означава, че темата засяга почти всяко семейство. На какво се дължи този главоломен скок?
В студиото на „Светът на здравето“ е д-р Елена Петкова, с която коментираме всичко по темата. Тя е началник на Отделението по имунопатология към Клиниката по алергология на Александровска болница и асистент в Катедрата по алергология към Медицински университет – София.
Как можем да разберем дали наистина страдаме от алергия?
Най-честите алергии в популацията засягат горните и долните дихателни пътища. „Първо, когато пациентът съобщи било то за сезонни или целогодишни оплаквания – сърбеж в носа, кихане, сърбеж в очите, когато е навън сред природата или вкъщи, например когато са целогодишни, пациентът има оплаквания сутрин, това означава, че най-вероятно той има алергия“, заявява в студиото на „Светът на здравето“ д-р Елена Петкова.
„В този случай винаги питаме допълнително, когато консумира пресни плодове, зеленчуци или сурови ядки дали има симптоми в устната кухина, сърбеж, подуване, което също ни дава информация дали пациентът е с.нар. food pollen синдром или орален алергичен синдром“, допълва специалистът.
Допълнително лекарят трябва да провери дали при най-тежките симптоми се появява „свирене“ в гърдите или трудно издишване на въздуха. Тези находки насочват лекаря към евентуална прогресия на процеса. Това подсказва и за наличието на алергична астма.
Как се диагностицира алергията?
Специфичните алергологични тестове се използват от алерголозите за диагностициране на процеса. На първа линия това са кожните проби. „Това са проби, които се правят на ръката, отчитат се на 20-тата минута и ни дават информация дали пациентът има алергия съответно към тестуваните храни или инхалаторни алергени“, обяснява д-р Петкова.
Има и ситуации, в които кожните проби са противопоказани – ако пациентът има тежко кожно заболяване като атопичен дерматит или псориазис или ако той приема антихистамини, които е невъзможно да спре. В тези случаи могат да се използват кръвни тестове.
По-детайлна представа за състоянието обаче можем да получим чрез методите на молекулярната алергология.
Какво представлява молекулярната алергология?
„Молекулярната алергология ни дава информация за отделните молекули, които имат отношение към алергията“, обяснява д-р Елена Петкова. При установяване на алергия, методите ѝ ни дават ясна представа:
- дали става въпрос за кръстосана реактивност
- какъв е рискът за съответния пациент
- какъв тип терапия е подходяща за провеждане на лечението.
Всичко това води не просто до поставянето на диагноза, а до изграждането на цялостна стратегия за лечение на пациента.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
