Автоимунните заболявания засягат между 5% и 8% от световното население, като според Световната здравна организация броят на диагностицираните случаи нараства през последните десетилетия. В България над 400 000 души живеят с някаква форма на автоимунно заболяване, от тиреоидит на Хашимото до ревматоиден артрит и лупус.
Причините за появата им се разглеждат като комбинация от генетична предразположеност, влияние на околната среда, начин на живот и състоянието на самия организъм. Все повече внимание се обръща и на ролята на храненето, стреса и натрупването на вредни вещества в тялото като възможни отключващи механизми за нарушения в работата на имунната система.
Какво се случва в организма при автоимунна реакция и възможно ли е ежедневните навици да окажат влияние върху този процес? По темата в „Подкаст за здраве" говори д-р Диана Стоянова, хирург с над 30 години опит, специалист по обща и детска хирургия от Клиниката по чернодробно-жлъчна, панкреатична и обща хирургия в „Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда".
Какви са причините за автоимунните заболявания?
„Много често автоимунните заболявания дълго време протичат без никаква симптоматика. Да речем, болестта на Хашимото, има процес, който си тече в щитовидната жлеза, обаче няма никакви външни симптоми", коментира в „Подкаст за здраве" д-р Диана Стоянова.
Като част от автоимунната реакция, клетките на имунната система могат да атакуват различни части на човешкото тяло:
- щитовидната жлеза
- кожата
- бялото вещество на главния мозък
- панкреаса
- ставите и съединителната тъкан
„Смята се вече, че диабет тип 1 е автоимунно заболяване, а някои изследвания показват подобни механизми и при тип 2, но според мен основната грешка е, че ние слагаме акцента върху имунната система", споделя личното си мнение д-р Стоянова.
И добавя: „Моят опит с много хора показва, че не имунната система, а проблемът всъщност е определената тъкан, която по една или друга причина е натрупала токсини". По думите ѝ тези токсини се превръщат в дразнител на имунната система и тя, стремейки се да запази организма, започва да атакува съответната тъкан или орган.
Как да предотвратим интоксикацията на организма?
„Единственият ни вариант е ние да се грижим за това да пречистваме тези токсини. Има различни подходи за това нещо", смята д-р Стоянова.
„Има природни средства, които да измъкнат от нас тежките метали и всякакви токсини, това са храните", убедена е тя.
Важно е да отбележим, че всяка терапевтична схема или допълнителен прием на хранителни добавки трябва да се обсъжда с лекуващия лекар.
Според различни специалисти продължителният стрес, недостатъчният сън, небалансираното хранене и натрупването на вредни вещества в организма могат да окажат влияние върху нормалното функциониране на имунната система. Подобни процеси често се развиват бавно и без ясни симптоми в началото, което затруднява ранното им разпознаване.
Защо имунната система атакува собствените тъкани?
Имунната система е сложна мрежа от клетки, тъкани и органи, чиято основна задача е да защитава организма от вируси, бактерии и други потенциално опасни агенти. Когато функционира нормално, тя разпознава заплахите и реагира адекватно, без да уврежда собствените структури на тялото.
При нарушен баланс обаче защитните механизми могат да отслабнат, което повишава риска от инфекции, по-бавно възстановяване и различни здравословни проблеми. В някои случаи е възможно имунната система да започне да атакува собствени клетки и тъкани, именно това стои в основата на автоимунните заболявания.
Поддържането на балансиран режим, разнообразното хранене и редовната физическа активност често се посочват като важна част от грижата за организма и неговите естествени защитни механизми.
Кои са най-честите грешки, които правим в ежедневието и които могат да навредят на имунната система? Какво още споделя д-р Диана Стоянова за връзката между токсините и автоимунните заболявания?
Гледайте цялото интервю на Ралица Стефанова с д-р Диана Стоянова във видеото:
