Предстои да говорим за една тиха, но агресивна епидемия, която не се разпространява чрез вируси, а чрез екрани. Благодарение на технологиите имаме достъп до целия свят денонощно, но цената, която плащаме, започна да става тревожно висока.
Мозъкът ни, създаден за движение, за реални стимули и човешки контакт, е залят от изкуствени допаминови удари – нотификации, скролване, кратки видеа.
Резултатът? Променена неврохимия. Намалена концентрация. Зависимост. Тялото също плаща своята цена.
Следва да коментираме точно това – пристрастяващия потенциал на технологиите, реалните болести, които стоят зад екрана, как и дали можем да си върнем контрола. Защото въпросът вече не е дали използваме технологиите. А дали те използват нас?
Срещаме ви с д-р Галя Христова – специалист по очни болести и контактна корекция, с фокус върху кератоконус, контрол на миопията и синдром на сухото око. От 2017 година тя развива ортокератологията в България като пионер в тази област, с над 500 деца, преминали успешно през този метод.
Тук е и Ралица Стефанова – продуцентът на „Светът на здравето“. Тя е човек със задълбочен изследователски поглед в сферата на зависимостите от 2017 г., автор на поредицата „НЕ/зависимите“, включваща експертни насоки за възстановяване от зависимости.
В студиото е и Самуил Илиев. Той е физиотерапевт в специализирано отделение по ортопедия, част от екипа на д-р Венцислав Димов до 2024 година, специализирал е хиропрактика, миопунктура и иглотерапия.
Кога удоволствието се превръща в зависимост?
„Това е капанът на зависимостта. Всеки човек мисли, че намира удоволствието, мисли, че намира успокоението и малко по малко, хващайки се в тази изкривена реалност, тази заблуда, той попада в капана на зависимостта“, коментира Ралица Стефанова.
По думите ѝ всяко удоволствие може да бъде придобито и по здравословен начин, а търсенето в нездравословните му форми (екрани, употреба на вещества, хазарт) може да доведе до развитието на зависимост. Последиците от последната са опустошителни както за зависимия, така и за неговото семейство.
Как екранната зависимост влияе върху зрението ни?
„Мога да кажа, че през последните години тези зависимости стават все повече на брой и една от тях е зависимостта от екрани и работата с дигитални устройства. Преди това беше характерно за младежта, а напоследък става зависимост и в много по-ранна възраст“, споделя д-р Галя Христова.
Проблемът се среща дори при деца на възраст между 3 и 5 години. Сред последиците от тази зависимост са и физиологични такива като например късогледството. Интересно е, че в тези случаи е възможно то да се прояви дори в семейства, при които липсва фамилна анамнеза за състоянието.
Част от родителите обаче не приемат ранното излагане на екрани за проблем, което води до задълбочаване на здравословния проблем.
Как дигиталната зависимост влияе върху опорно-двигателната система?
„Когато човек заема едно и също положение на тялото продължително време, това води до проблеми. Обичайно натоварването върху шията е около 4-5 кг. Когато главата ни е твърде наведена напред, тогава вече ние говорим за натоварване от няколко пъти повече върху шията“, казва физиотерапевтът Самуил Илиев.
Това означава, че ние несъзнателно натоварваме ставите си и цялата верига от прешлени, която се простира чак до кръста. „Получава се една кифоза, която също води до проблеми. Лумбалната част от гръбнака (кръста) също попада в позиция, която става патологична“, допълва той.
Родителите трябва да наблюдават дали положението на двете лопатки на детето е симетрично. Също се наблюдава извивката на гръбнака и как се разполагат ходилата.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова – всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
