На пръв поглед кърлежът е малък паразит от природата, но в научната реалност това е един от най-ефективните биологични „вектори“, организъм, който пренася десетки патогени между животни и хора.
Някои кърлежи могат да бъдат носители на повече от 50 различни микроорганизми, вируси, бактерии и паразити. Един от най-известните примери е бактерията, която причинява лаймска болест.
Днес в Европа се наблюдава и сериозен ръст на вирусни инфекции, като кърлежов енцефалит, а с промяната на климата, популациите на кърлежи се разширяват и те все по-често се срещат в градските паркове, градинки и дори в двора.
Кърлежът сам по себе си не е проблем, проблемът започва от това, което той може да пренесе и от това дали го разпознаваме навреме.
Как да действаме и какво да правим в подобна ситуация, отговорите получаваме в рубриката „Спаси живот“.
Как да действаме при ухапване от кърлеж?
„Най-добре е ако можем да потърсим медицинска помощ и кърлежът да се извади в болнично заведение. Ако нямаме такава възможност и нямаме специални инструменти, с които да го извадим, можем с най-обикновени пинсети“, съветва д-р Кирил Пенчев.
Едно от условията за правилното изваждане на кърлежа е доброто му захващане с пинсетата на мястото, където се е забил. Не трябва да се извършват въртеливи движения. Кърлежът трябва да бъде изтеглен право нагоре от мястото, на което се намира.
„След това трябва да наблюдаваме мястото“, съветва д-р Пенчев. По думите му е важно да следим дали на мястото на ухапването ще се зачерви.
„Нормално е да има някакво минимално зачервяване. Можем да се притесняваме и да се тревожим ако то е по-голямо от 5 см в диаметър“, допълва той. Обикновено зачервяванията с малък размер не би следвало да будят тревога.
Препоръчително е ухапаният да следи общото си състояние през следващите дни и да наблюдава за симптоми на отпадналост, грип или мускулни и ставни болки.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова – всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
