Живеем в свят, в който децата ни се отглеждат в среда на свръхстимулация, екрани, постоянен шум, непрекъснат поток от информация и удоволствие. Формира се мозък, който става все по-зависим от незабавното удовлетворение „Искам го тук и сега“, а не „Ще го постигна чрез усилие и процес“.

И идва голямото объркване, ние не възпитаваме деца с дефицит на внимание, а мозъци, които са пренаситени със стимули. Търпението е почти изчезващо умение в съвременния свят. И големият въпрос е как да се справим с това? Как да отглеждаме децата си в свят, който е буквално пренаситен от допаминова икономика?

Отговорите търсим в едно изключително интригуващо интервю с авторката на книги Микалийн Дюклеф. Тя е научен журналист, работила за NPR, има докторска степен по химия, и е известна с това, че съчетава наука, антропология и реални родителски практики.

Какво трябва да знаем за допамина?

„Митът около допамина е, че той ни носи удоволствие. Учим, че допаминът е молекулата на щастието и че колкото повече допамин имаме, толкова повече удоволствие изпитваме“, заявява Микалийн Дюклеф в „Светът на здравето“.

„Но невронауката всъщност ни казва нещо съвсем различно. Допаминът ни дава усещането за искане, за желание, за копнеж“, допълва тя. Това води до утвърждаването на патологични модели, които целят да заситят допаминовия апетит на мозъка ни възможно най-скоро след появята на импулса.

„Да разберем тази промяна в схващанията е изключително важно, защото в съвременния живот има продукти, храни и дейности на екрани, които ни привличат чрез допамина“, казва Микалийн Дюклеф.

По думите ѝ дори когато те не носят удоволствие, ние не можем да се откажем от тях. При прекомерната им употреба много често настъпват промени в мозъка ни, които ни карат да пропуснем дори самата награда и насладата от нея и да се пристрастим почти изцяло само към нейното безкрайно преследване.

За всички тези процеси отговорен е допаминът.

Какво е влиянието на социалните мрежи върху живота ни?

„Нови научни доказателства показват, че когато индивидите взаимодействат с други хора онлайн, т.е. виртуални взаимодействия, това парадоксално често ги кара да се чувстват по-самотни“, казва Микалийн Дюклеф.

И добавя: „Този вид комуникация не отговаря на нуждите ни от връзка и социална подкрепа. Това всъщност е голям мит, който технологичната индустрия ни е продала“.

Капанът на смартфоните: Новата невидима зависимост

Телефоните се превръщат в дигитални инжекции с допамин, които ни пречат да изпитваме истинско удоволствие от живота

По думите ѝ виртуалните интеракции не съдържат необходимите съставки, за да обезпечат необходимата социална подкрепа за онлайн потребителите и не могат да гарантират чувство за принадлежност и връзка.

Можем ли да излезем от порочния кръг?

„Добрата новина е, че допаминовата система е изключително гъвкава. Можем да заменим екрана или ултрапреработената храна с почти всичко друго. На практика можем да пренастроим мозъка на децата така, че те да се стремят и да посягат към неща, които ги карат да се чувстват добре след това“, споделя специалистът.

Методът на Микалийн Дюклеф включва пет стъпки, които намират широко приложение в изкуството на родителството.

Най-общо те звучат така: