Според Световната здравна организация над 70% от хроничните заболявания са свързани с поведение и начин на живот, които сами по себе си се определят от убежденията на човека за самия себе си и света. Психологическите изследвания показват, че вярванията влияят пряко на стресовия отговор на тялото, имунната система и риска от депресия и тревожност.
Тодор Котев е сертифициран специалист по невролингвистично програмиране (НЛП) с над 12 години практика в работата с развитие на личности и екипи. С него разговяряме за това как вярванията се формират, защо ни спират и какъв е практическият път за тяхната промяна.
Какво представляват вярванията и защо са важни за оцеляването ни?
Котев определя вярванията като основата на вътрешната "операционна система" на човека, начинът, по който възприема света и реагира на него.
"Нашите вярвания са механизъм за оцеляване, който е важен за нас. Ако ти си докоснеш ръката до нещо червено, което е горещо и ако не изградиш вярване, че червените горещи неща са опасни, ти просто няма да оцелееш."
Този пример илюстрира, че вярванията не са случайни, изградени са, за да предпазват човека. В същото време те имат и обратна страна, която често остава незабелязана.
Кога вярванията започват да работят срещу нас?
По думите на специалиста съществуват вътрешни убеждения, които невинаги служат на интереса на човека. Проблемът е, че сме толкова свикнали с тях, че когато се сблъскаме с противоречащи факти, реагираме с отказ от промяна вместо с актуализация.
"Когато изградим вярвания и се сблъскваме с информация, която им противоречи, мозъкът изпада в едно състояние на несигурност или така нареченият когнитивен дисонанс. За да избегнем липсата на съгласуване между реалността и нашата представа, често ние изкривяваме реалността."
Според Котев има два начина за реакция:
"Единият е да актуализираме вярването, а другото е да интерпретираме по различен начин ситуацията."
Специалистът посочва принцип от философията, залегнала в основата на НЛП, картата не е територията. Начинът, по който всеки човек вижда света, не съвпада с този на другите. Тук се крие и рискът, защита на старо убеждение, дори когато то вече не носи полза.
Как да разпознаем и променим ограничаващите вярвания?
Котев дава конкретен пример от практиката си:
"Ако вярваме, че отслабването е трудно и изисква много лишения, процесът ще е свързан с негативни емоции и лишения и в крайна сметка няма да отслабнем."
Някои убеждения обаче са по-дълбоки и формират самата идентичност на човека. Работата с тях е значително по-комплексна.
"Има едни много дълбоки вярвания, които някой път формират нашата идентичност. При тях не е толкова лесно просто да си ги напишем и да ги осъзнаем. Там има нужда от време, от терапия, от повече усилия."
Ключовият момент в неговия подход е идеята, че вярванията не са фиксирани, могат да бъдат тествани, преразглеждани и пренаписвани.
"Ако аз вярвам, че е грубо да заговаряш друг човек, защото му навлизам в личното пространство, но искам да го заменя с вярването, че няма нищо лошо да направиш първата крачка, трябва да се запитам как би се държал човек, който го вярва. Колкото повече доказателства събираме чрез практика, толкова по-близо сме до новото вярване."
Промяната на вътрешните убеждения не идва с едно осъзнаване. Тя изисква готовност да поставим под въпрос истини, които дълго сме приемали за безспорни, и да си позволим да реагираме по нов начин.
Гледайте пълния разговор на Ивайло Везенков с НЛП специалист Тодор Котев във видеото.
