Месец април е обявен за месец на постурологията в Европа по инициатива на Швейцарската постурологична Асоциация, а България се включва за първи път. И това не е просто новина, а знак за ново мислене за здравето. Защото днес науката казва че стойката е начинът, по който мозъкът организира тялото в пространството.
В студиото е д-р Венцислав Стоев, лекар по дентална медицина, постуролог, клиничен психолог и автор на нов учебник за медицински специалисти, но и за всички хора, които искат по-дълбоко да осъзнаят как мозъкът интегрира тялото, гравитацията и средата в едно динамично, адаптивно и функциониращо цяло.
Как осанката разкрива вътрешното ни състояние?
„През последните 50 години, откакто се развива постурологията, успяхме да стигнем до много изводи, касаещи не линията, а цялата стойка“, заявява в студиото на „Светът на здравето“ д-р Венцислав Стоев. И добавя: „Постурологията е една от най-профилактичните науки, защото нещата, които се променят в нашия организъм, се отразяват най-напред върху стойката“.
В тази връзка, д-р Стоев подчертава разликата между понятията „стойка“ и „поза“: „Позата е положение, което ние заемаме временно, а стойката е едно стабилно положение, в което мозъкът решава за по-дълго време гравитацията като проблем“.
Благодарение на някои характерни особености на стойката, ние можем да направим първоначален извод за състоянието, в което той се намира, както и за неговото здраве. Тази връзка между стойката и вътрешното равновесие на организма се регулира от мозъка.
„Мозъкът събира информация от всички рецептори в тялото, като ако в тази информация, когато в нея има дори един бъг, както се казва на компютърен език, веднага той променя своите решения по отношение на гравитацията, за да запазим равновесие и стойката ни да бъде стабилна“, коментира д-р Венцислав Стоев.
Каква е стойката на различните личностови типове?
„Над 90% от нашите пациенти имат т.нар. низходящ синдром“, казва проф. Стоев. При тях наличните проблеми са причинени от основните рецептори, разположени в областта на главата.
„Когато главата е напред, това може да бъде заради захапката. Когато човек има дълбока захапка, долните зъби са много назад и главата отива съвсем рефлексно напред“, обяснява специалистът.
Резултатът е ясно изразено отклонение от вертикалната ос. Това е типично за т.нар. депресивен тип. Характерни са още:
- кифотична стойка
- намален мускулен тонус
- ограничено дишане
- заден център на тежестта.
При нарцистичния тип главата е изнесена назад. Погледът се фиксира над събеседника, раменният пояс е ригиден, а горните крайници са скръстени. Тази позиция на ръцете обикновено служи като защитен механизъм. Тъй като тези хора имат потребност от упражняването на постоянен контрол, техните мускули са хронично напрегнати. Това е видимо особено при трапецовидния мускул.
„Консервативният характер е много тревожен тип. Тези хора изглеждат страшно красиви, но са с много повишена тревожност, страх от загуба на контрол“, обяснява д-р Венцислав Стоев. По думите му тези хора са перфекционисти и свръхнаблюдателни. Стойката им е изправена, тазът – фиксиран, а бедрата – напрегнати. Тревожният тип се характеризира с повишена бдителност и стремеж към контрол на пространството.
Кинестетичният тип се характеризира с много конфликтен характер. „При него във всички случаи има потисната агресия“, казва д-р Стоев. Тези хора имат уголемени дъвкателни мускули и са склонни към бруксизъм (скърцане със зъби) поради напрежението, на което са подложени.
Оралният характер носи черти като:
- зависимост
- нужда от подкрепа
- усещане за уязвимост
- вътрешно напрежение
- склонност към избягване.
При този тип хора гръдната клетка е затворена, стойката е приведена, а раменете, прибрани. Често тези хора не са наясно какво искат и какви очаквания имат.
Как промяната на стойката се отразява на поведението?
Известно е, че корекциите в стойката водят до реални промени в начина, по който се чувстваме. Например, заставането под формата на буквата „Ф“ увеличава производството на тестостерон.
От друга страна, свиването на тялото и прегърбването могат да повишат нивата на кортизол, хормона на стреса и да засилят усещането за несигурност. Тези ефекти не са само психологически, а имат и физиологична основа, което показва колко тясно са свързани тялото и умът.
В ежедневието това означава, че дори малки промени в стойката, като изправяне на гърба и повдигане на главата, могат да повлияят положително на самочувствието, комуникацията и цялостното поведение.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
