По данни на Световната здравна организация между 4% и 6% от населението в света страда от трайна тревожност, свързана със здравето, а след пандемията от COVID-19 специалистите отчитат значително нарастване на хипохондричните прояви.
Лесният достъп до медицинска информация в интернет улеснява самодиагностиката, но често задълбочава страховете и води хората до убеждението, че всеки симптом е признак на сериозно заболяване.
Къде обаче минава границата между разумната загриженост за здравето и патологичния страх от болести? На този въпрос отговаря д-р Васил Женков, психиатър с дългогодишен опит в лечението на тревожни разстройства и депресия, в „Подкаст за здраве".
Какво представлява хипохондрията и кога преминава в разстройство?
„Хипохондрията е донякъде нормално състояние, нормална черта на човек, стига да има мяра. Но оттам нататък става патологично, става неадаптивно като решение, като състояние", обяснява психиатърът д-р Васил Женков. „Тя е преувеличен отговор на определен стрес, на страхове, на тревоги за нашето здраве", дефинира състоянието той.
По думите му, когато хипохондрията е изявена за достатъчно дълъг период от време, тя може да прерасне в хипохондрично разстройство.
Хипохондричното разстройство, днес наричано тревожно разстройство, свързано със здравето, представлява състояние, при което човек е убеден, че има или ще развие сериозно заболяване, въпреки липсата на медицински доказателства за това. Обикновено нормални телесни усещания като сърцебиене, мускулно напрежение или временна умора се интерпретират като сигнал за тежка болест, което води до повтарящи се проверки, търсене на изследвания или обратното, избягване на медицинска помощ поради страх от лоши резултати.
Състоянието не е „въображаемо", а реално психично страдание, при което механизмите за обработка на тревога са свръхактивни и постоянно търсят заплаха в тялото. При липса на лечение то може трайно да влоши качеството на живот на пациента, да наруши социалните и професионалните му ангажименти и да доведе до съпътстваща депресия.
Какви са основните симптоми на хипохондричното разстройство?
Симптомите на хипохондрията се проявяват основно като постоянна и натраплива тревога за здравето, която не намалява дори след медицински прегледи и уверения от специалисти. Хората често следят тялото си за най-дребни усещания, като леко главоболие, сърцебиене или промени в кожата — и ги възприемат като признак на сериозно заболяване.
Това води до:
- чести проверки в интернет (т.нар. „киберхондрия");
- многократни посещения при различни лекари;
- избягване на медицински изследвания от страх да не се потвърди най-лошото;
- повишена тревожност, напрежение и затруднена концентрация;
- обсебващи мисли за болести, които пречат на ежедневното функциониране.
В някои случаи симптомите могат да включват и физически прояви като безсъние, умора, мускулно напрежение, гадене и сърцебиене, които допълнително засилват усещането на пациента, че е сериозно болен. Този „порочен кръг" е една от причините хипохондричното разстройство трудно да се преодолее без професионална помощ.
Как се лекува хипохондрията?
Лечението на хипохондричното разстройство обикновено включва както немедикаментозни, така и медикаментозни подходи, като изборът зависи от тежестта на симптомите.
Водеща роля има психотерапията, особено когнитивно-поведенческата терапия (КПТ), която помага на пациента да разпознава и променя нереалистичните мисли за здравето си, както и да намали натрапливото самонаблюдение и търсенето на уверения. Полезни са и техники за релаксация, управление на стреса и постепенно ограничаване на проверяващото поведение, например прекомерното търсене на симптоми онлайн.
Медикаментозното лечение се прилага при по-тежки случаи или когато има съпътстваща тревожност или депресия. Най-често се използват антидепресанти от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI). Те подпомагат стабилизирането на настроението и намаляват нивото на тревожност, което стои в основата на разстройството. Най-добри резултати обикновено се постигат при комбиниран подход, съчетаващ терапия и медикаменти под наблюдението на специалист.
„Трябва да има редовно проследяване и след периода на острото състояние. Когато се влезе в ремисия, там логиката е вече малко по-различна, може да се разредят консултациите, да не са така начесто, изписват се за по-дълго време рецептите, редуцират се дозите, намалява се броя на медикаментите и в един момент, разбира се, след няколко месеца започва да се обсъжда евентуално да се намалят напълно дозите", обяснява д-р Васил Женков. Той подчертава обаче, че всяка корекция на терапията трябва да се случва изключително под лекарско наблюдение, защото рязкото спиране на медикаментите крие риск от рецидив.
Хипохондрията не е каприз или преструвка, а реално психично състояние, което изисква професионална подкрепа и разбиране. Д-р Васил Женков споделя още какви са рисковете от самодиагностика в интернет, как близките могат да помогнат на човек с хипохондрично разстройство и кога е моментът да се потърси психиатър.
Цялото интервю с д-р Васил Женков пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
С благодарност към Korner Sofia Coworking, че ни предоставиха красивото си пространството!
