Още през първите години от съзнателния си живот човек усвоява някои ключови навици, сред които и моделите за изразяване на емоции, справяне с конфликти и изглаждане на пълноценни контакти с околните.
Те създават невидима рамка, която продължаваме да следваме през целия си живот. Тя може да бъде източник на стабилност, но и предпоставка за несигурност, когато не е устойчива. Защо това е така и как да се справим с проблема? Търсим отговорите с Веселина Величкова.
Тя е магистър по клинична психология и социална психология към Софийски университет и специалист по медицинска психология към Медицински университет – София. Веселина Величкова е член на Българската асоциация по фамилна терапия, фамилен и брачен психотерапевт и съдебен експерт по списъка на СГС. Практикува в Държавна психиатрична болница „Св. Иван Рилски“.
Как семейството влияе върху психичното здраве?
„Много пъти, когато партньорите се съберат и създадат ново семейство, те носят своите модели, от семействата по произход, и когато се съберат, те по презумция смятат, че и другия мисли като тях“, заявява в „Подкаст за здраве“ клиничният психолог Веселина Величкова.
Когато обаче тези модели се различават значително, това може да доведе до пропукване в семейните взаимоотношения.
Според специалиста семейството трябва да бъде преди всичко безопасно пространство, което да задоволи две от базовите нужди на човека – от подкрепа и оцеляване. „Това е място, където човек може да формира взаимоотношения, които по природна презумция би трябвало да бъдат подкрепящи за развитието на всеки един от членовете“, акцентира експертът.
За запазване на добрите отношения водещо значение оказват пълноценният диалог между страните в семейството и смисълът, който влагаме в комуникацията си с партньора. В противен случай се нарушава хармонията в семейната сфера, което води до възникването на емоционални проблеми.
Как да разпознаваме чувствата си правилно?
Първата стъпка винаги се състои в опознаването на собствените чувства, а следващата – в отговора на въпроса „Какво трябва да направя с тях“. „Емоциите са едно много полезно сетиво, защото те могат да ни помогнат много добре да разберем себе си, околните, общуването с тях. Те възникват неволево“, казва Веселина Величкова.
По думите ѝ обаче с помощта на волята си ние можем да владеем реакциите си. Именно в този момент ролята на психотерапевта е ключова. Той може да ни помогне да разберем смисъла на чувствата, които преминават през нас, и да ни обучи как да реагираме градивно и осъзнато.
Как да се справим?
„В зависимост от тази емоция, която ни връхлита, ние можем да използваме различни методи, с които да се подпомагаме, така че да я канализираме“, казва Веселина Величкова. Според нея чувството за липса на контрол е това, което ни плаши най-много.
Даването на конкретно название на емоцията е първата стъпка в преодоляването ѝ, а възможността да я споделим с друг човек ни връща чувството за контрол. „Всичко започва от една много малка промяна. И това е например да насочим това желание нещата да се променят към нас самите“, твърди клиничният психолог.
„Ние с много по-малко енергия можем да променим нещо в себе си и то да има отклик в другия – в партньора или в детето ни, или в човека, с когото общуваме“, допълва тя.
Въпреки това много хора отлагат търсенето на помощ, защото подценяват състоянието си или го приемат като преходно. Немалко от тях се страхуват от стигматизиране и от начина, по което ще бъдат възприети от близките и приятелите си, ако признаят, че се нуждаят от подкрепа.
Тези притеснения обикновено са напълно безпочвени, а консултацията със специалист дава необходимите инструменти на търсещия помощ, с чиято помощ той успява да се измъкне от психологическия капан.
Цялото интервю с Веселина Величкова пред Ралица Стефанова гледайте в подкаст за здраве.
