Стряскащо тънка е границата между емоционалната зависимост и съзависимостта. Това са две състояния, които трябва да бъдат разграничавани добре едно от друго. Как да ги разпознаем и да се погрижим навреме за себе си и хората, които обичаме, ще разгледаме днес в компанията на специалния ни събеседник в „Подкаст за здраве“.
Коя е д-р Антония Григорова?
Тя е лекар – психолог, биоетик и терапевт по съзависимости. Разглежда зависимостта като хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване, което изисква цялостна медицинска грижа и дългосрочна подкрепа.
Като психолог д-р Григорова разглежда зависимостта като процес, който разрушава личността и отношенията в семействата.
Кои са характеристиките на емоционалната зависимост и съзависимостта?
Те често се бъркат, защото те могат да съществуват едновременно, а също така имат и обща симптоматика. Различават се по своя произход, по ролята на страдащия и начина на работа на индивидуално и групово ниво. „Общото е, че винаги в центъра на тези зависимости е друг човек. Другото е, че винаги става дума за нарушени взаимоотношения с този човек“, заявява в „Подкаст за здраве“ психологът д-р Антония Григорова.
По-просто казано, най-често става въпрос за размиване на границите в отношенията. Това се съпътства от чувство за тревожност и страх.
Какво представлява емоционалната зависимост?
„Това е поведение, в което човек изпитва непреодолима нужда и неконтролируемо желание за близост с конкретен обект“, обяснява д-р Григорова. Обикновено засегнатият от състоянието изпитва силен страх да не изгуби човека, към когото изпитва тези чувства.
Ситуации, провокиращи чувството за тревога и вътрешно напрежение, са когато например човекът, към когото сме привързани:
- не отговаря на обажданията ни;
- не чете съобщенията ни и т.н.
Възможно е това да предизвика в страдащия гняв, тъга, самосъжаление, понижена самооценка, страх от отхвърляне.
Корените на тази зависимост могат да се намират в миналото, в детството – при:
- неглижиране;
- наличие на агресия в семейството;
- неоценяване на детето;
- липса на комуникация между детето и родителите;
- невъзможност за изразяване на чувствата и др.
„В детството, както при повечето зависими, ние си изграждаме модел, чрез който оцеляваме и фактически този модел е да се харесваме винаги и ако не срещаме това одобрение на практика ние се чувстваме нещастни“, обяснява психологът.
Именно поради тези усещания ние имаме нужда от близостта с човека, към когото изпитваме емоционална зависимост.
„Ролята на зависимия във връзката с обекта е пасивно-агресивна, т.е. зависимият нарушава границите на другия човек и често използва манипулации“, акцентира тя.
Що е то съзависимост?
„При съзависимостта пак друг човек е в центъра, във фокуса на нашите действия и емоции, но ролята е друга – там ние сме спасители“, коментира д-р Григорова.
В началото на развитието на съзависимостта, съзависимият изглежда сякаш извършва геройства в името на другия човек. „Много често съзависимите са израснали в среда на зависими или дисфункционално семейство, в което те са изработили този модел на поведение, за да могат да оцелеят“, категоричен е специалистът.
Ключова в поведението на съзависимите е нагласата, че грешките, които другият човек допуска, са временни и подлежат на спонтанна промяна.
В някои случаи съзависимостта може да се превърне във форма на сътрудничество, което е вид градивно поведение, в резултат на което може да настъпи действително спасение за другия човек (зависимия). По време на този процес съзависимият не трябва да забравя да се грижи за своите емоционални потребности и физическо здраве.
Независимо в коя от двете категории попада човек, той трябва да потърси професионална помощ, за да разреши проблема. В практиката се използват индивидуална, групова и когнитивно-поведенческа терапия.
Цялото интервю с д-р Антония Григорова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
