Постковид, известен още като дълъг „Ковид“, обхваща група от симптоми и здравословни усложнения, които продължават седмици или месеци след острата фаза на SARS-CoV-2 инфекцията.
Те могат да засегнат различни органи и системи, дихателна, сърдечно-съдова, нервна и имунна, независимо от тежестта на първоначалното протичане на заболяването.
По данни от международни анализи, броят на хората с постковид синдром нараства значително в глобален мащаб, което го превръща в едно от основните предизвикателства за здравните системи след края на пандемията.
Темата коментира хематологът д-р Чавдар Ботев в предаването „Светът на здравето“.
Автоимунни реакции и клетъчно възпаление след „Ковид“
Според д-р Ботев, една от ключовите причини за дългосрочните усложнения е начинът, по който вирусът въздейства на клетъчно ниво. Спайк протеинът на SARS-CoV-2 може да предизвика увреждане на митохондриите, структурите, отговорни за енергийния баланс на клетките.
Освобождаването на митохондриални фрагменти извън клетката действа като силен стимул за имунната система и може да отключи автоимунни реакции. Тъй като митохондрии се съдържат във всички клетки, потенциално могат да бъдат засегнати различни органи и тъкани.
Медицинските наблюдения от последните години отчитат ръст на автоимунни заболявания, както и увеличаване на новодиагностицираните случаи на диабет тип 2 след прекаран „Ковид“.
Белодробни увреждания и повишена честота на инфекции
При част от пациентите вирусът засяга клетките в белите дробове, които произвеждат сърфактант, вещество, необходимо за нормалната функция на дихателната система и за локалната имунна защита.
Намаленото му производство може да доведе до продължителни респираторни симптоми и по-чести инфекции на горните дихателни пътища, включително при деца.
Ускорено стареене на сърдечно-съдовата система
Едно от най-сериозните дългосрочни последствия на постковид синдрома е въздействието върху сърдечно-съдовата система. Данни от големи кохортни проучвания във Великобритания и САЩ показват, че рискът от инфаркт, инсулт и сърдечна недостатъчност остава повишен до две години след инфекцията, включително при пациенти с леко протичане.
Продължаващото микросъдово възпаление и увреждането на ендотела водят до повишена тромбогенност и промени, характерни за ускорено съдово стареене. При някои пациенти се наблюдават такива промени дори при липса на традиционни рискови фактори, като високо кръвно налягане или диабет.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
