Професионалната реализация е много повече от източник на доходи, тя е ключов фактор за психичното благополучие, чувството за смисъл и личната удовлетвореност. Начинът, по който избираме и преживяваме работата си, оказва пряко влияние върху емоционалното ни състояние, мотивацията и качеството на живот.
В „Подкаст за здраве“ д-р Ирина Лазарова обяснява каква връзката между професионалния избор, вътрешната мотивация и рисковете от прегаряне в съвременния динамичен свят.
Д-р Ирина Лазарова завършва медицина в Медицински университет – София през 1996 г. и придобива специалност по психиатрия 5 години по-късно. Тя е дипломиран психодрама-терапевт и лицензиран когнитивно-поведенчески психотерапевт. Член е на Българската психиатрична асоциация и съучредител на Българската асоциация по когнитивно-поведенческа психотерапия.
Как професионалната ни реализация крепи личното ни щастие?
„Мисля, че това, което прави хората истински щастливи са две неща – любовта и творчеството“, заявява в „Подкаст за здраве“ д-р Лазарова. По думите ѝ творческият процес е многолик и едно от неговите лица е именно работата. „Изборът на работа или на професионално поприще всъщност се оказва в днешно време много труден процес“, категоричен е специалистът. Различните аспекти от живота, които определят този избор, могат да предизвикат допълнителни затруднения.
Освен да разчитаме на своята емоционална интуиция, д-р Лазарова съветва да избираме да практикуваме дейности, които най-малко биха ни омръзнали. Този съзнателен избор би направил професионалното ни занимание наистина удовлетворяващо.
„Когато хората работят единствено и само за пари и правят неща, които истински не са им приятни, или под 50% изпитват радост от правенето на тези неща, но изпитват радост от парите, които получават, от един момент нататък всъщност не могат да се радват достатъчно и на парите, които печелят“, категорична е д-р Лазарова.
Този пример е показателен за това, че чувството за удовлетворение трябва да идва непосредствено от дейността, която извършваме, а не от дивидентите, които тя ни носи.
Кога работата се превръща в зависимост?
Понякога работните ангажименти могат да придобият функцията на средство за бягство от реалността. За да предотвратим това, трябва да обърнем поглед към себе си и да се постараем да открием кой е дефицитът, който се опитваме да запълним с непрекъсната работа. Той може да бъде много дискретен.
Известно е, че хората, които практикуват отговорни професии, като например тези в здравеопазните системи по света, често живеят с вътрешно чувство за мисия и дълг към околните. Възможно е тази особеност да доведе до прекаляване с работата и цялостно поглъщане на времето на работещия.
„Това води до скрит риск от т.нар. бърнаут“, предупреждава д-р Ирина Лазарова. „Ти си мотивиран от мисията си да полагаш огромни усилия, но ако не виждаш удовлетворение и не виждаш дълго време смислен резултат от усилията си, това неминуемо води до бърнаут“, пояснява тя.
Как да подкрепим децата си по пътя на избор на професия?
На първо място е важно да бъдем търпеливи. Изборът на професия е процес, а не еднократен акт. Опознавайки света, децата постепенно ще разберат и същността на собствените си интереси. Родителите не трябва да се притесняват, ако детето предпочете да се развива в област, различна от тази, за която имат наблюдение, че му се отдава по-лесно.
Вътрешната мотивация, усещането за автономност и подкрепата от семейството са трите основни фактори за
дългосрочно професионално удовлетворение. Когато изборът на път в живота е наложен отвън, рискът от бързо прегаряне, тревожност и чувство за провал в зряла възраст е значително по-висок. Поради тази причина родителят трябва да не прави еднолично изборите на своя наследник, а да му помогне да изследва възможностите си и да насърчава любопитството му.
Цялото интервю с д-р Ирина Лазарова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
