Пролетта е периодът, в който концентрацията на полени във въздуха рязко се увеличава и при много хора се появяват симптоми като кихане, сърбеж в очите и запушен нос. По данни на Европейската академия по алергология и клинична имунология между 20% и 30% от населението в Европа страда от различни форми на алергични заболявания, като сезонният алергичен ринит е сред най-честите.
В студиото на „Светът на здравето“ гостува д-р Тихомир Мустаков – специалист по алергология и клинична имунология, който обяснява механизмите зад алергичните реакции, влиянието на градската среда и съвременните методи за диагностика.
Как възникват алергичните реакции?
Полените се разпространяват чрез въздушните течения и могат да достигнат големи разстояния. При повечето хора имунната система не реагира на тях, но при генетично предразположени индивиди се развива алергична сенсибилизация.
„Една от възможните причини е това, че повечето хора, срещайки се с въпросното поленово зърно, всъщност го дистанцират от имунната си система – то изобщо не влиза в контакт с нея“, обяснява в студиото на „Светът на здравето“ д-р Тихомир Мустаков.
Когато защитните механизми на лигавиците не функционират достатъчно ефективно, поленовите частици могат да преминат през епителната бариера и да достигнат до клетки на имунната система.
„Докато ако този механизъм по някаква причина не работи, вече поленовото зърно има достатъчно ензими, част от които протеолитични, и те могат да преминат бариерата на защитния епител и да влязат в контакт с подлежащите имунни клетки, т.нар. антиген-представящи клетки, от които тръгва сенсибилизацията“, допълва специалистът.
Именно този контакт може да активира имунния отговор и да доведе до развитие на алергична реакция.
Защо алергичните реакции са по-силни в градските райони?
Съвременните изследвания показват, че замърсяването на въздуха усилва ефекта на естествените алергени. Поленовите частици често се свързват с фини прахови частици, сажди и други замърсители.
„Комбинацията между поленови зърна и например сажди от изгорелите газове от двигателите или от отоплителните системи, слепени в конгломерати, е много по-тежка, отколкото самите поленови зърна“, казва д-р Мустаков.
Когато тези частици попаднат в дихателните пътища, те могат по-лесно да предизвикат възпаление и симптоми на поленова алергия. Това е една от причините жителите на големите градове да съобщават за по-интензивни прояви на сезонни алергии.
От дървесните видове най-висок алергизиращ потенциал имат ветроопрашващите дървета, които отделят огромни количества фин прашец. За разлика от тях растенията, опрашвани от насекоми, произвеждат по-тежък и леплив прашец, който рядко се разпространява във въздуха.
Как се установява сенсибилизацията?
През последните години диагностиката на алергиите се развива значително благодарение на т.нар. компонентна диагностика.
„От около 15 години се разви тази методика към т.нар. изследване за алергенни компоненти, което за разлика от предишното поколение тестове работи с рекомбинантни алергени“, обяснява д-р Мустаков.
За разлика от класическите тестове, които показват чувствителност към цял източник на алерген – например растение или храна, този подход може да установи точния белтък, към който реагира имунната система.
Тази информация позволява на специалистите да разграничат истинската алергия от кръстосаната реактивност и да изберат най-подходящата стратегия за лечение, включително специфична имунотерапия.
Гледайте видеото, за да разберете повече.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова – всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV.
