Алергиите са един от бичовете на XXI век. Днес между 20 и 30% от населението на Земята страда от тях, а при децата сенсибилизацията – наличието на антитела срещу алергени – достига до 40–50%. Прогнозите на Европейската академия по алергология са тревожни: до 2050 година всеки втори европеец ще има някаква форма на алергия.

В новия проект на „Светът на здравето“ – „Живея без алергии“, гостува един от водещите специалисти по алергология у нас – д-р Силвия Новакова. Тя е с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на алергични заболявания при деца и възрастни и активно работи за въвеждането на съвременни международни практики, които да направят алергиите управляеми и разбираеми както за лекарите, така и за пациентите.

Алергията – разказ за съвременния човек

„Алергията е нещо повече от медицинска диагноза. Тя е знак, че границата между човека и средата му е нарушена. Тялото, вместо да приеме света, започва да воюва с него“, казва д-р Новакова.
Този конфликт между човека и средата е своеобразно отражение на нашия модерен начин на живот – удобен, но все по-отдалечен от природата.

Най-честите алергични заболявания

  • Най-разпространената форма е алергичният ринит (сенна хрема), от който страдат до 30% от хората по света. При децата на 6–7 години честотата е около 15%, а при тийнейджърите достига 40%.
  • Бронхиалната астма е най-честото хронично заболяване при децата и водеща причина за постъпване в болница. У нас около 400 хиляди души живеят с астма, включително 35 хиляди деца. Градските деца са два пъти по-застрашени от астма и екзема в сравнение с тези, израснали в по-чисти райони.
  • Атопичният дерматит (екзема) също бележи тревожен ръст – над 129 милиона души по света живеят с него, а до 2050 г. броят им може да надхвърли 148 милиона.
  • Хранителните алергии засягат до 10% от хората, а алергиите към лекарства са причина за до една пета от всички смъртни случаи от анафилаксия.
Списъкът с хранителни алергени в ЕС може да се разшири с четири нови храни

Кои фактори предизвикват алергиите?

„Алергията е част от високата цена, която плащаме заради модерния си и комфортен живот“, обяснява д-р Новакова.
Основните фактори, които увеличават риска, са:

  • повишената урбанизация;

  •  

    животът на закрито, далеч от естествени микроорганизми;

  • прекомерната консумация на въглехидрати и недостиг на фибри;

  • климатичните промени и удълженият поленов сезон;

  • замърсяването на въздуха;

  • появата на чужди растителни видове в нашия регион.

Замърсеният въздух променя химически състава на полените, което ги прави още по-агресивни, а това допълнително утежнява симптомите при чувствителните хора.

Симптоми и наследствен риск

Алергичните реакции могат да бъдат сезонни или целогодишни. Сред най-честите симптоми са кихане, течащ нос, запушени синуси, кашлица, свиркащо дишане и задух.
„Известно е, че ако единият родител има алергия, рискът за детето е 30–50%, а ако и двамата са алергични – рискът нараства до 80%“, пояснява д-р Новакова.

Зимата и алергиите: Защо е важно да имаме антихистамини у дома?

Тези симптоми сериозно влошават качеството на живот и често остават подценени, докато не прераснат в хроничен проблем.

Огромната социална и икономическа цена

Алергиите вече не са само медицински, а и социален и екологичен проблем. В рамките на Европейския съюз годишните загуби, причинени от тях – за болнични, медикаменти и намалена продуктивност – надхвърлят 100 милиарда евро.

8 храни, които могат да предизвикат тежки алергични реакции

Как да живеем без алергии?

Макар алергиите да не могат да бъдат напълно излекувани, те могат да се управляват успешно. Съвременната медицина предлага терапии, които значително намаляват симптомите и позволяват на хората да живеят пълноценно.

„Колкото повече говорим за алергиите, толкова повече възможности за помощ получаваме“, категорична е д-р Силвия Новакова.

Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!