В Европа близо 25 млн. души се борят с безплодие, а един на всеки шест души в световен мащаб се сблъсква с този проблем поне веднъж в живота си, по данни на ESHRE (European Society of Human Reproduction and Embryology). 

Противно на дългогодишните социални предразсъдъци, които поставят „жената“ в центъра на този неуспех, съвременните изследвания сочат, че репродуктивните предизвикателства са разпределени почти поравно между половете.

Снимка: bTV Media Group

В „Подкаст за здраве“, акушер-гинекологът и специалист по репродуктивна медицина д-р Мая Василева разчупва стигмата около мъжкия фактор. Тя обяснява защо при близо 50% от двойките репродуктивни предизвиактелства причината се крие именно при силния пол и как начинът на живот в 21-ви век „саботира“ мъжкият фертилитет.

Има ли „виновен“, когато бременността се забави?

„Статистиката днес показва баланс: при 40% от двойките причината е в жената, при 40% – в мъжа, а останалите 20% са комбиниран фактор или неизяснен стерилитет“, обяснява д-р Василева. Тя подчертава, че ако опитите за бебе не са успешни в рамките на една година, консултацията със специалист по репродуктивна медицина е задължителна.

„В България дълго време се смяташе, че жената е единствено отговорна за липсата на наследник. Медицината обаче отдавна опроверга този мит. Причините са комплексни и засягат в равна степен и двата пола.“, коментира остарялата обществена стигма д-р Василева.

Според нея ключът към успешното лечение е в взаимната подкрепа и доверието, а не в търсенето на вина.

Водещи причини за инфертилитет

Освен чисто физиологичните предизвикателства, съвременната медицина отчита сериозното влияние на факторите на средата:

  • Хроничен стрес и психическо напрежение;
  • Висока динамика на ежедневието и системна преумора;
  • Нередовни сексуални контакти.

Специфики на мъжкия инфертилитет

Мъжкото репродуктивно здраве е изключително чувствително към начина на живот. Д-р Василева посочва като основни рискови фактори:

Снимка: bTV Media Group

  • Вредни навици: Тютюнопушене, злоупотреба с алкохол и прием на анаболни стероиди.
  • Медикаментозна терапия: Някои лекарства за високо кръвно налягане или епилепсия могат значително да влошат параметрите на спермограмата.
  • Хормонални нарушения: Дисфункция на щитовидната жлеза или ниски нива на тестостерон.
  • Анатомични и термични фактори: Варикоцеле (разширени вени на тестисите) или системно излагане на високи температури (сауни, парни бани). Тестисите се нуждаят от по-ниска температура за правилното протичане на сперматогенезата.

Диагностика: Първи стъпки при мъжа

Когато се подозира проблем при партньора, основният диагностичен инструмент е спермограмата. Тя дава реална картина за оплодителната способност на еякулата.

Важни изисквания преди изследването:

  • Полово въздържание между 3 и 5 дни.
  • Пълно избягване на алкохол в този период.
  • Отсъствие на остри инфекциозни заболявания или фебрилни състояния (температура) непосредствено преди теста.

„Детайлната анамнеза е изключително важна. Тя ни позволява да идентифицираме малките препъни-камъчета в ежедневието на мъжа, които често могат да бъдат коригирани по немедикаментозен път“, обяснява специалистът.

Хранене и превенция на репродуктивното здраве

За подобряване на сперматогенезата д-р Василева препоръчва балансиран режим, богат на антиоксиданти:

  • Оптимален прием на протеини и ограничаване на трансмазнините.
  • Микроелементи: Цинк, селен и йод (ключов за щитовидната жлеза).
  • Контрол на кръвната захар: Инсулиновата резистентност при мъжете доказано влошава качеството на сперматозоидите.

Любопитен детайл от препоръките на специалиста е ограничаването на грейпфрутите при определени терапии, поради взаимодействието им с ензими, метаболизиращи медикаменти.

Когато природата се нуждае от помощ

Ако в рамките на 6 до 12 месеца не настъпи бременност, се преминава към разширени изследвания и асистирана репродукция. В България Центърът за асистирана репродукция (Държавният фонд) финансира до 4 инвитро опита.

При изчерпан яйчников резерв (често при пациентки над 40 г.) или тежки репродуктивни проблеми, съвременната медицина предлага алтернативи като донорски програми. „Решението за донорска яйцеклетка е емоционално трудно, но за много двойки това е единственият път към мечтата за дете“, заключава д-р Василева.

Цялото интервю с д-р Мая Василева пред Ралица Стефанова вижте във видеото: