Близо 50% от психичните заболявания в световен мащаб започват именно в детска и юношеска възраст, периодът, в който личността на човека преминава през най-интензивно развитие. Въпреки категоричната статистика, темата за психичното здраве при децата в България често остава в сянката на предразсъдъците и липсата на информация.
В този разговор д-р Любомир Манолов, специалист по детска психиатрия с фокус върху ранната диагностика и превенция, разяснява реалната работа зад медицинските диагнози. Той анализира защо социалният етикет често се оказва по-голяма пречка от самото заболяване и каква е ролята на семейството в лечебния процес.
„Нашата сфера се занимава със заболявания, които възникват до 18-годишна възраст. Това е възрастта на най-бурното развитие на човека. По статистика 50% от психичните заболявания започват до 18-годишна възраст“, посочва д-р Манолов.
Каква е разликата между детски психиатър и психолог?
Общественият диалог по темата често е придружен от объркване относно ролята на различните специалисти. Важно е родителите да разбират кога е необходима медицинска намеса и кога терапевтична подкрепа.
„Често хората са объркани при кого са отишли и какво да очакват. Детската психиатрия е медицинска специалност. Хората, които я практикуват, са лекари. Те могат да изписват и медикаменти при нужда, докато психологът е учил психология. Тяхната роля е не толкова медицинска, колкото психотерапевтична работа“, коментира д-р Манолов.
Специалистът допълва, че детската психиатрия се намесва в критични моменти, когато са застрашени здравето или животът на детето.
Кога трябва да потърсим помощ от специалист?
Страхът от поставянето на „етикет“ често кара семействата да отлагат консултацията, което може да задълбочи проблема. Д-р Манолов подчертава, че диагностиката не е присъда, а инструмент за намиране на правилното решение.
„Най-често към нас се препращат случаи, в които има опасност за живота и здравето на детето – поява на мисли за самоубийство, хранителни разстройства или тогава, когато психотерапевтичният процес не е достатъчен“, казва лекарят.
Първата стъпка в кабинета рядко е директно лечение; тя почти винаги започва с диалог. „Понякога семействата се обиждат, че ги насочват към психиатър. Там е много важно да се започне с диалог и да се търси кооперативност. Ако просто се дават наставления, това само ще увеличи техните съпротиви“, обяснява той.
Как да преодолеем стигмата в училище и у дома?
Образът на психичните разстройства в публичното пространство често е изкривен от сензационни новини, свързващи заболяванията с агресия. Реалността обаче е различна:
- Статистика: Хората с психични разстройства извършват минимален процент от престъпленията.
- Уязвимост: Пациентите с психични проблеми много по-често са жертви на насилие, отколкото негови извършители.
- Образование: Терминът „специални образователни потребности“ (СОП) в училище не трябва да се възприема като клеймо.
„СОП е просто услуга, която училищата предлагат на деца със затруднения. Всичко е свързано с културата и как се обясняват трудностите при децата, как се говори в семейството“, категоричен е д-р Манолов.
Премахването на стигмата започва от начина, по който общуваме. Разговорът за психичното здраве изисква разбиране, доверие и навременна специализирана помощ.
Защо диагнозата не е присъда и как да подкрепим детето си в трудни моменти? Вижте цялото интервю с д-р Любомир Манолов пред Ивайло Везенков, за да научите още ценни съвети за менталното здраве на децата.
