Психичното здраве остава тема, около която обществото често мълчи. Неразбиране, страх и предразсъдъци са само част от причините, поради които това е така. Психичните заболявания обаче засягат не само отделния човек, а цялото му социална среда и са състояния, за които трябва да се говори открито и комплексно.
Темата коментираме заедно с д-р Цветеслава Гълъбова. Тя е психиатър с дългогодишен опит и директор на Държавната психиатрична клиника „Св. Иван Рилски“. Завършва медицина в София през 1992 г. Притежава и втора специалност – бизнес администрация.
Как обществото и държавата възприемат хората с психични заболявания?
„Този страх от психичната болест е много дълбок у хората. И през годините си дадох сметка, че този атавистичен страх от психичната болест и от отиването при психиатър и психолог може би се базира на това, че психиатричните заболявания, особено психозите, са единствените в човешката патология, при които се губи контрол върху поведението. И човек се страхува от това“, заявява в „Подкаст за здраве“ психиатърът д-р Цветеслава Гълъбова.
По думите ѝ това е водеща причина за стигмата към пациентите с психични заболявания. „Всеки човек е много отвъд диагнозата. Той е произход, семейна среда, манталитет, образование, възпитание, минал опит...“, категорична е д-р Гълъбова.
Тя подчертава огромната роля на психолозите и социалните работници в грижата за психичното здраве. Но и обръща внимание, че са необходими реформи на държавно ниво.
Д-р Гълъбова споделя, че не съществува пациентска организация, която да се грижи за пациентите с психиатрични болести. „Защото социално е по-приемливо да се изправиш и да кажеш: „Моето дете е с епилепсия“, отколкото „Моят син е с шизофрения“. Затова няма силни пациентски организации“, категорична е тя.
Кои са рисковите фактори за развитие на психични болести?
Водещи причини за развитие на непсихотични психични разстройства като леките депресии и спектърът на тревожните разстройства са стресът и напрежението. „Ако говорим за психозите обаче, там стресът и напрежението могат да променят начина на боледуване, но не и да отключат психоза“, коментира д-р Гълъбова.
Знае се, че шизофренията например е болест на младите хора. „Рискът е докъм 30-35 години“, казва д-р Гълъбова. В някои случаи болестта може да започне около 15-годишна възраст.
„Колкото по-късно започне една психоза, толкова по-добра е нейната прогноза, защото личността става все по-зряла и има здравата база към която психично болния човек да се върне, когато бъде овладяна психозата“, обяснява специалистът. Смята се, че жените са много по-застрашени. Причините за тази изразени предразположеност много често е динамиката в хормоналните нива.
Каква е връзката между наркотиците и алкохола и психичните заболявания?
Съществен рисков фактор за отключване на психози с клиничната картина на биполярно афективно разстройство или шизофренията, са наркотиците и алкохолът. През последните години се отчита бум именно на подобни случаи.
Употребата на психоактивни вещества променя неврохимичния баланс в мозъка и нарушава механизмите на контрол на емоциите и поведението на засегнатия. При част от пациентите дрогата и алкохола не само отключват болестта, но и водят до по-ранно начало на симптомите и по-тежко протичане на болестта. Особено уязвими са младите хора, при които мозъкът все още се развива.
Възможно е субстанциите да причинят органична увреда на мозъка. Това, от своя страна, може да предизвика развитието на състояние, известно като органична халюциноза, при което пациентите съобщават за непрестанно чуване на гласове. Това значително затруднява нормалното съществуване на страдащия.
Съществува ли превенция?
Подкрепящата семейна среда и развиването на емоционалната интелигентност на детето могат да се окажат решаващо звено във формирането на навиците му. Това драстично понижава риска от употреба на субстанции, въпреки че не го елиминира напълно.
Осъзнатите разговори с родителите и формирането на осъзнати ролеви модели помага на детето да открие интуитивно своето място в света.
В грижата за менталното здраве място намират и:
- консумацията на определени храни като шоколад;
- балансиран хранителен режим;
- прекарване на време сред природата;
- поддържане на социални контакти и изграждане на чувство за принадлежност;
- достатъчно количество сън.
Цялото интервю с д-р Цветеслава Гълъбова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
