Мотивацията често се възприема като вътрешна „искра“, която трябва да се появи, преди да започнем да действаме. Психологическите изследвания обаче показват, че реалността е обратната, мотивацията не е причина за действието, а негов резултат.
Темата коментира психологът Веси Тодорова, като поставя фокус върху връзката между действията, навиците и устойчивия успех.
Според поведенческата психология хората рядко започват да действат, защото вече са мотивирани. По-често именно първите стъпки, дори и малки, създават усещането за напредък и пораждат мотивация. Очакването първо да се появи вдъхновение, а след това да предприемем действия, често се превръща в психологически капан, който ни задържа в застой.
Външна и вътрешна мотивация: Каква е разликата?
„Много е трудно да се фокусираме върху целите си, ако липсва мотивация. Двете са в силна взаимовръзка — едното не може без другото“, обяснява Веси Тодорова.
По думите ѝ външните фактори, като критика, социален натиск или негативни събити, могат да подкопаят самочувствието и самооценката, което често води до загуба на мотивация.
Външната мотивация, основана на награди, одобрение или признание, може да бъде ефективна, но обикновено действа краткосрочно. За разлика от нея, вътрешната мотивация, свързана със смисъл, ценности и лични цели, остава устойчива дори когато липсват външни стимули.
„По-важно е да се запитаме какво вътре в нас ни пречи да постигаме целите си. Един от ключовите процеси е да осъзнаем кога губим мотивация и да разберем какво я разрушава“, допълва Тодорова.
Мотивацията като инструмент, а не като цел
Според психолога мотивацията не бива да се възприема като крайна цел, а като средство за постигане на по-дългосрочни резултати. Изследванията в когнитивната психология показват, че устойчивият успех е по-силно свързан с изграждането на навици, дисциплина и последователност, отколкото с краткотрайни емоционални импулси.
С други думи, мотивацията може да запали искрата, но навиците и постоянството поддържат огъня.
Какво да правим, когато мотивацията изчезне?
Поддържането на мотивацията не зависи от позитивното мислене, а от ясната връзка между усилията, които полагаме, и смисъла зад тях. Когато човек получава негативна обратна връзка и не успее да я обработи по здравословен начин, това може да доведе до спад в увереността и загуба на мотивация.
„Когато сме добре свързани със себе си и съзнателно работим върху личностното си развитие, негативните външни фактори имат много по-малко влияние върху нас“, казва Тодорова.
По думите ѝ самата негативна обратна връзка не е разрушителна — проблемът възниква в начина, по който я интегрираме в представата си за себе си.
Цялото интервю с психолога Веси Тодорова, пред Ивайло Везенков гледайте във видеото:
