Когато лекарят поставя диагноза на един орган, тялото вероятно вече е подействало адаптации в поне още два.
Пародонтитът, заседналият начин на живот, диабетът и високото кръвно налягане са само част от условията, които повишават нивата на CRP, универсалния маркер на системното възпаление. А системното хронично възпаление е общият знаменател зад сърдечно-съдовите заболявания, бъбречната недостатъчност и метаболитния синдром.
За 2023 г. болестите на органите на кръвообращението са причина за близо 61% от всички смъртни случаи в България, по данни на НСИ, което прави разбирането на тази вътрешна комуникация въпрос от изключително обществено значение.
Тялото като свързана система
В студиото на „Светът на здравето“ проф. д-р Атанас Кундурджиев, ръководител на Клиниката по нефрология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ – София, поставя фокуса върху понятието хомеостаза – вътрешното равновесие, което поддържа живота.
„Когато организмът е здрав, въздействието на външната среда не се отразява на постоянството на вътрешната среда, така наречената хомеостаза. И бъбреците са органът, който в най-голяма степен има отношение именно към тази хомеостаза“, обяснява той.
Бъбреците регулират водно-солевия баланс, киселинно-алкалното равновесие, кръвното налягане и елиминирането на токсини. Те не са просто „филтър“, а активен регулатор на цялата вътрешна среда.
„При здрав организъм здравият орган излъчва сигнали за поддържане на тази вътрешна среда. Когато този орган заболее, той излъчва патологични сигнали. И тези патологични сигнали стигат до другите органи и ги увреждат, което пък връща патологични сигнали към болния орган. Така се получава един порочен кръг на взаимни увреди“, допълва проф. Кундурджиев
Именно този механизъм стои в основата на т.нар. кардиоренален синдром, състояние, при което увреждането на бъбреците и сърцето се задълбочава взаимно. Вече не говорим за две отделни болести, а за система, която се разпада като цяло.
„При една бъбречна недостатъчност всички органи страдат, и мозъкът, и очите, и сърцето, и периферната, и централната нервна система. Всичко“, подчертава проф. Кундурджиев.
Ролята на чревния микробиом
В този вътрешен разговор участва и още един ключов „играч“, чревният микробиом.
„Когато говорим за чревния микробиом, той има отношение към всички органи и системи. При здравия човек това са бактерии в толкова голямо количество, че са повече от всички клетки в тялото ни. И те са положителни. Трябва да ги има, за да е здрав организмът,“ казва проф. Кундурджиев
Нарушаването на баланса в микробиома допринася за възпалителни процеси, метаболитни нарушения и съдови увреди, още една нишка в мрежата, която свързва органите.
Солта, захарта и еволюционният капан
Проф. Кундурджиев поставя проблема и в еволюционен контекст.
„Животът е възникнал според учените в първичен океан, който е бил богат на сол. Когато обаче сухоземните животни започват да се приспособяват към живота на сушата и намаляват приема на сол, се подобрява и кръвното налягане.“
Днес обаче приемът на сол отново е висок, а при хора с бъбречна недостатъчност последствията могат да бъдат драматични.
„Особено при бъбречна недостатъчност бъбрекът не може да излъчи солта. Имам случаи на млади пациенти с бъбречна недостатъчност, които правят хипертонични кризи, след като ядат чипс и пият бира“, разказва проф. Кундурджиев
Сходна е и историята със захарта.
„Някога нашите предци са приемали сладко от горски мед или от плодове. Когато започва да се произвежда рафинирана захар от захарна тръстика, тогава започват и кариесите. Хипократ и Гален не са описвали значима честота на диабет в древността. А сега виждате какво става.“
Посланието е ясно, организмът ни не е еволюирал за постоянен излишък от сол и рафинирана захар. Когато този излишък стане норма, системата започва да се претоварва, първо безсимптомно, после с усложнения.
Кога системата е претоварена?
Системните проблеми рядко започват с драматични симптоми. Те се проявяват като постоянна умора, която не преминава с почивка, сън, който не възстановява, повишено кръвно налягане без ясна причина или усещане, че тялото „не държи ритъм“.
Именно тук идва отговорността на лекаря, да мисли системно, а не за всекиорган поотделно. „Когато диагностицираме и когато лекуваме, трябва това да го съобразяваме“, подчертава проф. Кундурджиев.
Проактивността остава по-евтина от лечението. Ограничаването на солта и рафинираната захар, поддържането на здравословен микробиом, физическата активност и ранният контрол на кръвното налягане са не просто общи препоръки, а стратегия за прекъсване на порочния кръг на уреждане на органите.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
