Учени от престижния шведски Каролински институт установяват, че рядкото сърдечно заболяване Синдром на постурална ортостатична тахикардия (СПОТ) се среща изключително често при пациенти с дълъг „Ковид“, съобщава News Medical. 

Резултатите от изследването, публикувани в научното списание Circulation: Arrhythmia and Electrophysiology, хвърлят нова светлина върху дългосрочните последици от коронавирусната инфекция.

Какво е синдром на постурална ортостатична тахикардия?

Синдром на постурална ортостатична тахикардия е състояние, при което сърцето бие ненормално бързо при смяна на позицията от легнало в изправено положение. За засегнатите хора ставането прави е истинско предизвикателство. Те изпитват замаяност и предпочитат да седят или лежат, състояние известно като ортостатична нетолерантност.

Снимка: Canva

Освен това сърцето на пациентите може да бие по-бързо от нормалното дори в покой и при физическо натоварване. Симптомите включват:

  • Изразена умора
  • Затруднения в концентрацията
  • Замаяност при изправяне
  • Учестен сърдечен ритъм

Много от тези симптоми се припокриват с тези на дългия „Ковид“, което прави връзката между двете състояния особено важна за разбиране.

Тревожна статистика

Изследването разкрива поразителни цифри, почти една трета от пациентите с тежък дълъг „Ковид“ страдат от Синдром на постурална ортостатична тахикардия. За сравнение, преди пандемията по-малко от един процент от шведското население е било засегнато от това заболяване.

„Предишни, по-малки проучвания показваха връзка, но сега можем да кажем със сигурност, че Синдром на постурална ортостатична тахикардия е много често състояние при пациенти с дълъг „Ковид“. Това е ценно знание както за здравните специалисти, така и за пациентите“, коментира Микаел Бьорнсон, докторант в Катедрата по медицина на Каролински институт.

Най-мащабното проучване до момента

Според изследователите това е най-голямото и най-подробното проучване досега относно връзката между Синдрома на постурална ортостатична тахикардияи дългия „Ковид“. В изследването участват 467 пациенти с тежък дълъг „Ковид“, които не са били хоспитализирани заради „Ковид“.

Снимка: Canva

Профил на засегнатите

Интересно е, че 91% от участниците са жени на средна възраст, които преди заболяването са здрави и физически активни. Средно 12 месеца след първоначалното заразяване с „Ковид“ те преминават през физически тестове и попълват формуляри за здравословното си състояние.

Резултати от изследването

  • 31% от участниците получават диагноза Синдром на постурална ортостатична тахикардия
  • 27% имат симптоми, но не отговарят на критериите за диагноза
  • 42% нямат симптоми на Синдром на постурална ортостатична тахикардия

Пациентите с диагноза показват значително по-висока сърдечна честота при тестове с ходене и съобщават за по-ниско качество на живот.

Има ли лечение за Синдром на постурална ортостатична тахикардия?

Добрата новина е, че Синдромът на постурална ортостатична тахикардия може да бъде лекуван. 

Снимка: Canva

„Важно е да се знае, че Синдромът на постурална ортостатична тахикардия може да бъде открито с евтини, прости тестове, които са достъпни на всички нива на здравеопазването. За тези, които получат диагноза, има лечения, които могат да облекчат симптомите и да подобрят качеството на живот“, обяснява доц. Юдит Брухфелд от Каролински институт и старши консултант по инфекциозни болести в Университетската болница Каролинска.

Препоръки за пациентите

Изследователите препоръчват пациенти с дълъг „Ковид“, които изпитват следните симптоми, да бъдат изследвани за Синдрома на постурална ортостатична тахикардия:

  • Значително увеличение на сърдечната честота при смяна на позицията от легнало в изправено положение
  • Учестен пулс при физическо натоварване
  • Замаяност
  • Ззатруднена концентрация
  • Изразена умора

Следващата стъпка в изследването включва проследяване на групата пациенти след четири и пет години, както и включване на пациенти с „Ковид“, които са били лекувани в болница. Учените ще проучват възстановяването и функционалното ниво във времето.

Изследването е плод на сътрудничество с Университетската болница Каролинска и е финансирано от Шведския изследователски съвет и Шведската фондация "Сърце-Бял дроб".

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.