Алармиращите данни от новия доклад на Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ) и Дружеството на кардиолозите очертават тревожна тенденция, броят на пациентите със сърдечна недостатъчност в България продължава да расте, докато достъпът до качествена медицинска помощ остава ограничен.
Статистиките на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) разкриват значителен ръст на заболяемостта. През 2024 г. над 62 800 души живеят с диагноза сърдечна недостатъчност - с 2 600 повече в сравнение с предходната година. Това представлява увеличение от 4,4% за само 12 месеца.
Особено притеснителен е фактът, че всеки четвърти от засегнатите е в активна възраст и губи работоспособност. Данните показват 13% ръст на прегледаните пациенти между 18 и 75 години - от 46 785 през 2023 г. до 52 969 през 2024 г. При възрастните над 75 години също се отчита 12% увеличение.
Финансовата тежест върху пациентите
Растящият брой болни се сблъсква с сериозни икономически предизвикателства. Пациентите често са принудени да доплащат значителни суми за своето лечение. Месечното доплащане за ARNI медикаменти (сакубитрил/валсартан) достига около 26 лева, което за много семейства е непосилна сума.
Изследванията също тежат финансово върху болните. NT-proBNP тестът струва между 40 и 80 лева, докато ехокардиографията е оценена от НЗОК на едва 20 лева - сума, която е значително по-ниска от реалните разходи на пациентите.
Не всички пациенти имат еднакъв достъп до специализирана помощ. За много от тях пътят до точната диагноза минава през пътуване до областен или университетски център. Транспортът, престоят, времето и отсъствието от работа се заплащат изцяло от самите пациенти, което създава допълнителна финансова тежест.
COVID-19 и придружаващи заболявания
Качествените данни от интервюта с пациенти разкриват тревожна връзка между прекарания COVID-19 и влошаването на сърдечното състояние. Значителна част от болните съобщават за влошаване след коронавирусната инфекция.
Масово се регистрират и придружаващи заболявания като хипертония, диабет, бъбречни и съдови увреждания. Много пациенти изтъкват сериозни ограничения в работоспособността и ежедневните дейности след поставянето на диагнозата.
Финансовите ограничения принуждават пациенти с ниски доходи да правят тежки избори между закупуването на лекарства и заплащането на битови сметки. Някои спират терапии, други самоволно променят дозите. Резултатът е влошаване на състоянието, повторни хоспитализации и още по-високи разходи за здравната система.
Необходими решения
Докладът предлага конкретни мерки за подобряване на ситуацията:
- Отпадане на доплащането за лекарства и изследвания
- Създаване на специализирани амбулаторни кабинети за сърдечна недостатъчност
- Повече информация и подкрепа за пациентите в ежедневието им
- Подобряване на достъпността до диагностика
„Сърдечната недостатъчност се „подмладява", все повече пациенти са засегнати от болестта. Трябва да имаме план за справяне с тази пандемия, която да включва достъпна диагностика, терапия и подкрепа. В противен случай ще продължим да лекуваме в болницата това, което можем да предотвратим в амбулаторния кабинет", подчертава Николай Недялков, изследовател в АПАЗ.
Данните ясно показват, че сърдечната недостатъчност се превръща в нарастваща заплаха за обществено здраве в България. Необходими са мерки за подобряване на достъпността до лечение и диагностика, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на ситуацията и да се осигури качествена грижа за всички пациенти, независимо от тяхното финансово положение или местоживеене.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
