Страхът е гост, който идва в живота ни неканен. Той има силата да ни парализира, да ни накара да се съмняваме в себе си и да повярваме, че изход не съществува. Но такъв винаги има.
Именно страхът е обектът, около който ще центрираме днешния разговор в „Подкаст за здраве“. А наш събеседник е един доказан в областта си професионалист.
Кой е д-р Владимир Бостанджиев?
Той завършва медицина през 1986 г. и работи като психиатър и психотерапевт. В книгите „Езикът, който лекува“, „Психотерапия – на игра и на истина" и „Живият ум“ д-р Бостанджиев описва практиката си – самостоятелна система, която нарича „Терапия чрез решения“.
Кога се поражда чувството за страх?
„Страхът може да бъде съвсем естествено, нормално преживяване. Много е трудно да се каже кога и как въобще възникват емоциите“, заявява в „Подкаст за здраве“ д-р Владимир Бостанджиев. Според него страхът може да възникне във всяка ситуация.
Някои страхове са естествени, а други преминават в категорията на патологичния страх. И докато първите представляват кратки явления, вторите могат трайно да засегнат качеството на живота на човека.
„Има основни страхове, първични страхове – например за здравето, за достойнството, за свободата, за парите ни“, пояснява психиатърът. Под влияние на страха е възможно притесненият човек да насочи съзнанието си в неправилна посока. Така негативната емоция се превръща от епизодично в постоянно преживяване.
Как да разпознаем здравната тревожност?
„В медицината едни от най-честите страхове са тези за здравето“, казва д-р Бостанджиев. Те често настъпват, когато изпитваме тревога. Симптомите на тези преживявания включват:
- сърцебиене;
- вълнение;
- затруднено дишане;
- неволно задържане на дъха и др.
С тези белези се изявяват паническите атаки – внезапни пристъпи на страх, които не са животозастрашаващи, но се изживяват много драматично от засегнатия. „Те са един от най-честите примери – когато човек започне да се страхува повече от необходимото“, коментира експертът. Здравната тревожност настъпва щом попаднем в капана на натрапливия мисловен механизъм и въображението.
„Тези тревожни състояния са на границата между здравето и болестта“, казва д-р Бостанджиев. „Те не са халюцинация, не са някаква налудна идея“, пояснява той.
Как можем да се справим със страховете си?
Страхът е автоматична и сложна реакция. Обикновено потърпевшият не може да го обясни напълно и често започва да се чуди защо не успява да го преодолее, попадайки в капана на омагьосан кръг.
Главната роля на лекаря в тези случаи е да разбере дали в живота на човека има моменти, в които не се появява страхът. Според д-р Бостанджиев фокусът върху настоящите ни цели и дейностите, които извършваме в момента, може да ни помогне да неутрализираме неприятното чувство.
„Основната цел е да сме позитивни, да виждаме това, което се случва в момента, да виждаме усмивките на хората и някак си странно – времето без страх се увеличава“, споделя специалистът.
Цялото интервю с д-р Владимир Бостанджиев пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
