Когато човек се изправи пред тежка диагноза, изпитанието рядко остава само физическо.
В последните години науката за мозъка и психологията все по-ясно показва, че в моменти на крайна несигурност човешкият организъм не просто оцелява, а активира дълбоки механизми на адаптация и устойчивост. Именно в тези гранични състояния често се ражда личната трансформация.
Боряна Герасимова разказва за сблъсъка ѝ с диагнозата лимфома на Ходжкин, онкологично заболяване, което открива в ранна възраст и за пътя към живот след диагнозата.
Какво представлява лимфомът на Ходжкин
Лимфомът на Ходжкин е злокачествено заболяване на лимфната система, при което се засягат лимфните възли и други органи, участващи в имунната защита на организма.
Сред най-характерните симптоми са:
- увеличени, плътни и неболезнени лимфни възли;
- повишена температура без ясна причина;
- нощни изпотявания;
- сърбеж по кожата;
- загуба на телесно тегло;
- хронична умора.
В някои случаи се наблюдават и оплаквания от страна на вътрешни органи, като задух, възпаления на белите дробове, гастроинтестинални проблеми, причинени от притискане на структури от увеличените лимфни възли.
Подобни са и проявите при неходжкиновите лимфоми, като най-често се засягат лимфните възли в областта на шията, под мишниците и в слабините.
Диагностика и значение на ранното откриване
Ключова роля в диагностицирането на лимфомите има биопсията на засегнат лимфен възел, последвана от хистологично и микроскопско изследване. Ранното поставяне на диагнозата значително увеличава шансовете за успешно лечение и постигане на ремисия.
Срещата с диагнозата: когато си на 26
Когато чува диагнозата лимфом на Ходжкин, Боряна Герасимова е едва на 26 години. Току-що завършва университет и прави първите си стъпки в професионалния си живот.
Заболяването започва с неспецифични симптоми. Появява се задух, който постепенно се засилва. Боряна преминава през няколко спешни отделения и консултации с повече от десет лекари, но отговорите не идват веднага.
След преглед при ендокринолог и направена рентгенография на гръден кош става ясно, че в медиастинума има туморно образувание с размери около 11 сантиметра. Това променя хода на събитията. Боряна е насочена към клиника по хематология, където съмненията за лимфом се потвърждават.
Лечение, ремисия и живот след рака
Следва продължително и тежко лечение. Въпреки трудния път, терапията е успешна и Боряна постига пълна ремисия. Тя не търси чудеса, а говори открито за ролята на медицината и късмета.
„Понякога е не по-малко тежко, когато вече имаш информацията, че си в пълна ремисия, че няма рак и са те пуснали да си живееш живота, а ти не смееш да си вземеш отпуска, защото в главата ти винаги остава мисълта, че може отново да се върнеш в онкоотделението“, споделя тя.
Животът след онкологично заболяване често поставя нови психологически предизвикателства – страх от рецидив, несигурност, необходимост от преосмисляне на приоритетите.
„В един момент осъзнаваш, че винаги си бил сам със себе си – с психиката си и с тялото си. Просто сме се опитвали да натрупаме неща около нас, за да се скрием и да се заблудим, че това не е така“, казва Боряна.
Историята ѝ е още едно доказателство, че пътят през тежката диагноза не винаги е само битка. Понякога той се превръща в процес на осъзнаване, грижа и вътрешна промяна – начин страхът да бъде трансформиран, а не отречен.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
