Повечето хора вярват, че избират партньора си съзнателно, водени от чувства, сходства, ценности или просто „химия“. Истината обаче често е по-дълбока и по-малко очевидна: част от този избор се случва много преди да осъзнаем какво е любов. Още в детството.
Детските преживявания оставят отпечатък, който невинаги разбираме, но който тихо и настойчиво влияе върху начина, по който изграждаме връзки като възрастни. Това не значи, че сме обречени да повтаряме стари сценарии. Но без осъзнаване е напълно възможно и дори вероятно, пише психотерапевтът Сантяго Делбой за Psychology Today.
Връзки по модел
От най-ранна възраст се учим какво означава близост, доверие и сигурност илиобратно, тяхната липса. Начинът, по който родителите или хората, които са се грижили за нас, са откликвали на нашите емоции и нужди, изгражда вътрешен модел на това как работят отношенията. Този модел остава с нас, като невидим сценарий, който ни подсказва, какво да очакваме от другите и как да реагираме в интимните си отношения.
Например, ако сме били пренебрегвани, може несъзнателно да свързваме любовта с дистанция и да търсим партньори, които са емоционално недостъпни. Ако сме били обгрижвани, но непоследователно, ту присъстващи, ту отдръпнати, можем да развием силна тревожност в отношенията си. Така, дори като възрастни, оставаме в търсене на сигурност, която някога ни е липсвала.
Несъзнателният избор
Тези вътрешни модели обикновено действат извън нашето съзнание. Не си казваме: „Този човек ми напомня на майка ми, която ме игнорираше, и затова го искам.“ Просто усещаме привличане. И често избираме хора, които макар и по нов начин, отразяват познати динамики от миналото. Търсим не просто любов, а позната любов. Дори когато е болезнена.
Понякога тази несъзнавана мотивация е свързана с опит да „поправим“ старото. Да получим от партньора това, което не сме получили като деца. Но така често влизаме в връзки, които подсилват точно същото усещане за липса или отхвърляне. Получава се затворен кръг.
Привързаността: нашият стил на свързване
Психологията описва този процес и чрез теорията за привързаността. Според нея, в зависимост от ранните ни взаимоотношения, развиваме стил на привързване, начин по който се свързваме с другите. Най-общо стиловете са четири:
- сигурен;
- тревожно-загрижен;
- отбягващ;
- страхливо-отбягващ.
Хората със сигурен стил се чувстват комфортно с интимността и автономията. Те са склонни да изграждат стабилни и подкрепящи връзки. Но останалите стилове могат да доведат до повтарящи се трудности:
- нужда от постоянно потвърждение;
- страх от изоставяне;
- бягство от емоционална близост.
Важно е да се подчертае, че тези стилове не са етикети, които носим завинаги. Ние не сме „заключени“ в тях. Всички имаме потенциал да променим начина, по който изграждаме връзките си, особено когато разпознаем собствените си модели.
Пример от реалността
Представете си човек, който като дете е преживял системно емоционално пренебрегване. Като възрастен, той може силно да желае близост, но едновременно да я избягва, защото я свързва с болка. Може да се чувства привлечен от партньори, които не откликват емоционално, не защото това го прави щастлив, а защото е познато. А познатото често изглежда като „правилното“, дори когато не е.
Тази динамика може да доведе до хронично разочарование, но и до повтаряща се борба - партньорът да „даде“ нещо, което в миналото не е било дадено. Тази борба обаче рядко води до резултат, ако остава неосъзната.
Какво можем да направим
Най-важната стъпка е осъзнаването. Когато разпознаем, че настоящите ни връзки са оформяни от миналото, получаваме възможност за избор. Не е лесно - неосъзнаването на моделите ни на поведение не може да се промени с една мисъл. Но с помощта на терапия, разговор и самонаблюдение можем да започнем да виждаме кои части от нас се задействат в отношенията ни и защо.
Терапията може да бъде особено полезна, защото създава пространство, в което можем да разберем своите вътрешни конфликти и механизми за защита. С времето започваме да изграждаме нови модели за връзка, такива, които не са базирани на страх, липса или нужда от доказване, а на взаимност и уважение.
Миналото не избира вместо нас, ако не му позволим. Но ако не го разпознаем, то действа като невидим режисьор, тихо и убедително. Ключът е в това да започнем да гледаме по-внимателно, не само навън, към партньора, но и навътре, към себе си. Там се крият отговорите, които ни помагат да изградим по-здрави, по-съзнателни и по-пълноценни връзки.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
