Романтичните раздели са често срещан източник на емоционален стрес, но ново изследване, публикувано в European Journal of Neuroscience, разкрива, че тези преживявания могат да имат значително по-сериозни последици за хора, които са били малтретирани или са преживели серизони ментални травми в детството, съобщава PsyPost.
Според проучването комбинацията от детски травми и раздяла в младежка възраст е свързана с намален обем на хипокампуса - част от мозъчната структура, участваща в паметта и способността за регулиране на емоциите.
Детските травми и тяхното въздействие върху мозъка
Отдавна е известно, че преживените травми в детството увеличават риска от развитие на психични разстройства като депресия и посттравматично стресово разстройство (ПТСР). Редица проучвания свързват малтретирането с промени в обема на хипокампуса – ефект, който обикновено се наблюдава в зряла възраст, но не и в детството.
Това поражда въпроса: дали ранните детски травми сами по себе си водят до тези структурни промени, или са необходими допълнителни стресови фактори в по-късни етапи от живота?
Влиянието на романтичните раздели
Изследователите от Университета Филипс в Марбург и Университета в Турку са изследвали 196 здрави млади възрастни (средна възраст 24 години), които не са имали история на сериозни психиатрични разстройства.
Участниците попълнили въпросници за нивата на малтретиране в детството и за романтични раздели, след което били подложени на ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) за измерване на обема на техния хипокампус.
Проучването установява, че:
- Самото малтретиране в детството не води до значително намаляване на обема на хипокампа.
- Лицата, които са преживели както детско малтретиране, така и поне една романтична раздяла, имат значително по-малък обем на хипокампуса в сравнение с тези, които са преживели само детска травма.
- Колкото по-сериозно е било малтретирането, толкова по-изразена е редукцията в обема на хипокампа при лица, преживели раздяла.
- По-големите нива на травма в детството корелират с по-голяма уязвимост към стресови фактори в по-късните етапи от живота.
Левият срещу десния хипокампус
Ефектите са били по-силно изразени в левия хипокампус, отколкото в десния, което предполага, че различните части на мозъка могат да реагират по-различно на хроничен стрес. Освен това, изглежда, че преживяванията на пренебрегване (лишаване от грижи и внимание) са по-силно свързани с намаления обем на хипокампа, отколкото случаите на физическо или емоционално насилие.
Възможен защитен механизъм: стабилните връзки
Интересен аспект от изследването е, че участниците, които по време на проучването са имали стабилни романтични отношения, показват по-слабо изразена връзка между травмите в детството, раздялата и намаления обем на хипокампа. Това предполага, че емоционалната подкрепа и стабилните взаимоотношения могат да действат като буфер срещу негативните ефекти на стреса.
Какво означават тези резултати?
Тези открития подкрепят теорията, че детските травми повишават чувствителността на индивида към бъдещи стресови фактори. Когато такъв индивид преживее раздяла, неговият мозък може да реагира по-силно на стреса, водейки до по-голям риск от психопатологични състояния.
Важен аспект е, че изследването е кръстосано, което означава, че не може категорично да се заключи причинно-следствена връзка между травмите, раздялата и мозъчните промени. Освен това, проучването разчита на информация за минали събития, като разчита на спомените на участниците, което може да доведе до изкривяване на данните.
Изследването предоставя ценна информация за това как детските травми и романтичните раздели могат да взаимодействат и да влияят върху мозъчната структура. Макар че стабилните взаимоотношения могат да играят защитна роля, остава важно да се разберат механизмите, чрез които ранните травми формират уязвимост към бъдещи стресови фактори.
Тези резултати подчертават необходимостта от ранна интервенция и подкрепа за лица с травматично детство, особено когато преминават през трудни емоционални преживявания в по-късните етапи от живота си. Психологическата помощ и социалната подкрепа могат да бъдат ключови за намаляване на дългосрочните ефекти на стреса върху мозъка.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
