Кои части на мозъка остаряват най-бързо? И какво точно се случва в главата ни с напредването на възрастта? Отговорите на тези въпроси дават група учени от Канада, пише немското издание Focus.
С остаряването на тялото ни не само ставите, костите и мускулите се износват, но и нервната ни система. Нервните клетки умират и не всички от тях се възстановяват. Мозъкът се свива.
„Стареенето е най-важният рисков фактор за развитието както на болестта на Алцхаймер, така и много други опустошителни мозъчни заболявания“, отбелязва Ричард Ходес от Националния институт по здравеопазване (NIH) на САЩ.
Какво показват тестовете върху мишки?
Екипът от учени, ръководен от Кели Джин от Института за мозъчни науки „Алън“ в Сиатъл, вече е проучил подробно въпроса с остаряването на мозъка. Невролозите сравнили какво се случва в сивото вещество на 2-месечни и 18-месечни мишки. Промените при по-старите лабораторни животни съответствали приблизително на тези при хората на средна възраст.
Изследователите секвенирали (изолирали) РНК на общо 1,2 милиона мозъчни клетки от 16 мозъчни области и картографирали кои гени са активни. Тестовете обхванали около 35% от целия мозък на мишката.
Кои клетки в мозъка стареят по-бързо?
Оказа се, че някои мозъчни клетки са по-чувствителни и остаряват по-бързо от други. При по-старите мишки тези клетки показали различен модел на генна активност, в сравнение с по-младите лабораторни животни.
Повечето от тези по-чувствителни типове мозъчни клетки са глиалните – известни са с това, че осъществяват контакта между невроните в мозъка чрез невротрансмитери и други поддържащи структури.
Това увеличава ли риска от деменция?
Учените са открили, че гените, свързани с невронната структура и функция, са по-малко активни, отколкото в младите мозъчни клетки на 2-месечните мишки. Това предполага, че тези клетки вече не защитават и поддържат адекватно невроните с напредването на възрастта, което действително може да доведе до невродегенеративни заболявания – като например деменция.
„Нашата хипотеза е, че тези видове клетки стават по-малко ефективни при интегрирането на сигнали. И тази загуба на ефективност по някакъв начин допринася за това, което познаваме като стареене на мозъка“, обяснява Кели Джин от Сиатъл.
Старееща гореща точка в хипоталамуса
В стареещия мозък има „гореща точка“ на стареене, където нервните клетки се износват особено бързо – учените са установили, че става дума за хипоталамуса.
Тази значително малка част от сивото ни вещество е известна с това, че държи под контрол телесната температура, глада, жаждата, либидото, сърдечния ритъм, освобождаването на хормони от хипофизата, производството на храносмилателни сокове, балансирането на телесните течности и т.н.
Така Кели Джин и нейните колеги стигат до извода, че стареенето на мозъка може също да е свързано с диетата и други фактори на начина на живот – като например съня. Предишни проучвания също предполагат, че балансираната диета, както и периодичното гладуване (ограничаването на калориите) могат да забавят процеса на стареене на мозъка.
С надежда за нови терапии
„Тези резултати предоставят много подробна карта на това кои мозъчни клетки могат да бъдат най-засегнати от стареенето“, обяснява Ричард Ходес. Според него тези нови познания могат да се окажат фундаментални при разработката на нови медикаменти, насочени към дегенеративните процеси в мозъка.
Учените в момента изследват стареенето в хипоталамуса, за да разберат как могат да забавят този процес. Запазването на функцията на нервните клетки в добро състояние за по-дълго време са в основата на разработването на препарати за предотвратяване на болестта на Алцхаймер.
