По-добър сън, повече концентрация през деня и по-малко стрес. Всичко това е напълно възможно според холистичния терапевт и специалист по съня Гергана Радович.

Тя е човек, който вярва, че здравият и пълноценен сън е основата на физическото и психическото благополучие. Зад гърба си има богат опит както в работата с индивидуални клиенти, които търсят персонални решения за своите проблеми със съня, така и с групови занимания, семинари и курсове, посветени на темата.

Коя е Гергана Радович?

 

Тя в автор е на книгите „Фабрика за сън. Холистична програма за постигане на мечтания сън“ и „Дневник на съня“, а тази седмица е гост в подкаста с Ивайло Везенков, където споделя своите наблюдения и практики. 

Гергана Радович вече над 15 години се занимава с подобряване на качеството на съня и управлението на стреса, като в работата си особено често помага на професионалисти от високорискови и напрегнати професии, авиационни екипажи, пилоти, лекари, мениджъри и хора с динамично ежедневие. 

Светослав Миланов: Мит е, че вечер не трябва да се ядат въглехидрати

„Истинските пилоти и тези, които държат на професията си, правят всичко възможно, за да си осигурят качествен сън. Това е много отговорно и не е за подценяване. Същото важи и за всички професии, които са свързани с високи нива на стрес“, казва тя. 

Можем ли да подобрим качеството на съня?

Според Радович никога не е късно да подобрим съня си, независимо дали страдаме от безсъние, често събуждане или просто усещаме, че не се наспиваме добре. Въпреки това задачата не е лесна и изисква комплексен подход.

Как да подредим стаята си за по-добър сън?

Необходимо е да се обърне внимание на няколко ключови фактора – стрес, хранене, физическа активност и влиянието на околната среда. Тя подчертава, че спалнята трябва да бъде място, където тялото и умът могат да се отпуснат, без излишни стимули като електронни устройства, ярка светлина или шум. 

8-те часа сън: правило или мит?

Една от най-честите заблуди е свързана с правилото за 8-те часа сън.

„Ние сме различни и имаме различна потребност от сън – малка, средна, голяма. Това, което можем да направим, е да се запознаем със собствената си потребност, с нашия хронотип – тоест кога нашето тяло има нужда да спи и кога да будува“, обяснява Радович.

 

За повечето хора оптималният период е от вечерта до около 6–8 часа сън, но не всеки е продуктивен по едно и също време на денонощието. Ако някой е най-активен сутрин, но редовно поема късни ангажименти, това може да наруши естествения му ритъм. 

Как стресът влияе върху съня

В изследванията на Радович много хора споделят, че вечер не могат да заспят, защото „не могат да изключат мозъка си“. Други заспиват, но се събуждат по няколко пъти през нощта. Научните данни показват ясна връзка между високите нива на стрес и нарушеното качество на съня.

Четири билки, които ще ви помогнат за по-добър сън

„Информацията, която носят сънищата, е огромна. Ако искаме да се възползваме от това, е необходимо да записваме какво сънуваме. Ден след ден можем да открием повтарящи се теми и символи, които носят уроци и насоки“, казва тя. 

Как да проследим качеството на съня

Един ефективен начин е воденето на дневник на съня. Това помага да се намали тревожността, да се прекъсне цикълът на негативните мисли преди лягане и да се изгради „хигиена на съня“. Записването на часове на лягане и събуждане, усещането сутрин и факторите, които са повлияли на нощта, дава ценна информация за създаване на по-добри навици. 

Повече за практиките и съветите на Гергана Радович може да видите в целия епизод на подкаста с Ивайло Везенков, където темата за съня е разгледана в детайли и с много полезни примери.

Цялото интервю с Гергана Радович пред Ивайло Везенков гледайте във видеото.