В последните години позитивното мислене се превърна в почти универсална рецепта за щастие и успех, но все повече психолози и научни изследвания поставят под въпрос безусловната му полза.
Д-р Мартин Ценов е психолог и в новия епизод на подкаста с Ивайло Везенков коментира кога манията да мислим позитивно може да има обратен ефект.
„Позитивната психология като научна дисциплина се появява през 1998 година в САЩ като част от Американската психологическа асоциация с неин инициатор Мартин Селигман и няма нищо общо с популярната, но ненаучна концепция за позитивното мислене“, разказва д-р Ценов.
По думите му много често, когато се разглеждат сложни идеи, някои хора се опитват да ги опростят и да ги направят по-атрактивни за масовата публика.
„Появява се плеяда от хора, които взимат неща от психологията и правят с тях каквото си искат. На самата позитивна психология като научно терапевтично течение ѝ се налага да се разграничава и да казва: това вече не е наука и се е превърнало в чалгата на психологията”.
Проучвания показват, че прекаленото вторачване в позитивното мислене, особено когато игнорира реални емоции, трудности или нуждата от действие, може да доведе до емоционално потискане, самообвинение и дори влошено психично здраве, смята психологът.
Той коментира и термина „токсична позитивност“ - явление, при което позитивността се използва за отричане на човешката уязвимост.
„Токсичната позитивност“ намира своята сцена в социалните мрежи, където немалко хора се опитват да показват живота като само и единствено положително преживяване, с нереалистична светла страна и никакви проблеми. Това може да потисне хората като им създаде нереалистични очаквания“, казва д-р Ценов.
Цялото интервю с Д-р Мартин Ценов пред Ивайло Везенков гледайте във видеото.
