Има хора, които преподават уроци и други, които са самият урок. В рубриката „По стъпките на Хипократ“ ви срещаме с представител на втория вид.
Въпреки възрастта си, той е преживял много изпитания. Но вместо да рухне, е успял да превърне болката в гориво, което да захранва мотора на мечтите му.
Кой е той?
Пламен Пенчев е студент по медицина в Медицински университет – Пловдив. Отдаден е на науката, до момента има участие в 42 научни публикации, 27 от които с импакт фактор, 50 цитирания, 45 научни съобщения по неврохирургия от международни конгреси в България и над 100 написани рецензии по неврохирургия.
Трънлив ли е пътят към върха?
„През гимназията преживях наистина лош период. След като моята баба почина, баща ми започна много да пие алкохол. До такава степен, че майка ми ни напусна в края на седми клас главно заради алкохола на баща ми“, започва разказа си в „По стъпките на Хипократ“ студентът по медицина Пламен Пенчев.
Изпитанията за него обаче не приключват дотук. „След като тя си тръгна, баща ми продължи да пие още повече. Поради това той се набута в много бързи кредити, имаше задължения към лихвари и не помагаше с нищо на моя дядо. Цялата си заплата я даваше за алкохол, за неговите заеми и се издържахме реално със заплатата на дядо ми“, продължава историята си той.
Ограничените финансови средства лишават Пламен и семейството му от нормални условия на живот – самият той трябва да спи с дрехи, да учи само на дневна светлина и да се къпе рядко. Менюто му се състои основно от сандвичи с маргарин или пастет. А в училище е дискриминиран, защото по думите му, неговите съученици усещали, че е различен.
„Аз работех от девети клас някъде на автомивки, до 12-ти клас миех и прозорци, а през лятото работех на морски курорти като барман, като сервитьор, за да събера пари. За съжаление, през този петгодишен период моята майка не ме потърси, което доста ме натъжаваше“, спомня си младият мъж.
Каква е тайната на успехите на Пламен?
Но всичко това не успява да го събори. Напротив, Пламен използва ситуацията, за да преследва мечтите си още по-упорито. „Много е важна психиката и майндсета ти какви са, защото много често такъв живот би смазал някои хора, би ги накарал например да започнат да пият, да нямат амбиции, да нямат мечти или да тръгнат по много лоши пътища – с наркотици и т.н. На мен това ми действаше в тотално обратна посока“, казва Пламен.
Съдбата му се усмихва, когато е приет за студент в Медицински университет – Пловдив. На приемните изпити успява да изкара 6,00 по биология и 5,35 по химия. И след това идва ред на следващия връх, към който е поел с устрем – да стане неврохирург.
„Избрах неврохирургията, защото за мен мозъкът е най-висшият орган. Той е структура, която е уникална сама по себе си. Човешкият мозък е единственото нещо, което не е изучено в човешкото тяло и в неврохирургията ти можеш да дадеш нов шанс на пациенти за един нормален живот, за едно облекчение“, мотивира избора си бъдещият лекар.
Сравнява прекрачването на прага на операционната с преминаването в нова вселена. И не пропуска да отбележи, че освен знанията, на терена, в борбата за човешкия живот, ключова роля играе и екипната работа.
Какъв е приносът на Пламен към световната неврохирургия?
Но амбициозният младеж не спира до тук. Той е активно посветен на науката. Едно от последните му постижения е публикуването на най-мащабния в света метаанализ по темата за психичното здраве при пациенти с нелекувани неруптурирали мозъчни аневризми, който е също и първият метаанализ, оценяващ качеството на живот при тези пациенти.
„Ние установихме, че тези пациенти, които са с нелекувани, неруптурирали мозъчни аневризми, страдат от повишена тревожност и намалено качество на живот в сравнение с контролната група“, представя резултатите от проучването той. Пламен обяснява тази находка с обстоятелството, че обикновено тревожността се свързва с бъдещи събития.
А тези пациенти често са тревожни заради здравословното си състояние и възможностите то да се усложни. Доказано е, че комбинацията от хирург и психиатър, съчетани в мултидисциплинарен екип, е важна, за да може психическото състояние на пациента да бъде оптимално контролирано.
Какви са бъдещите планове на младия човек?
С всички възможности, които има, той е решил да проведе специализацията си в Германия, но след това е решен да се върне и да практикува в България. Иска му се здравната система у нас да обръща повече внимание на превенцията на заболяванията и тяхната профилактика, както и да се практикува медицина, базирана на доказателствата.
Какво още разказа Пламен Пенчев гледайте във видеото.
