Постковид синдромът обхваща съвкупност от дългосрочни симптоми и усложнения, които се запазват седмици или месеци след острата фаза на Ковид. Медицинските наблюдения показват, че вирусът може да остави траен отпечатък върху различни органи и системи, включително сърдечно-съдовата, ендокринната, нервната и дихателната.

Темата е във фокуса на разговор със специалисти от различни медицински области в студиото на „Светът на здравето“:

Доц. Цветелина Тотомирова е специалист по ендокринология, с фокус върху диабетологията, инсулиновата резистентност и предиабетните състояния. Тя въвежда модерни протоколи за персонализирана метаболитна грижа и превенция.

Проф. Лилия Демиревска е специалист по вътрешни болести и кардиология, сертифицирана на експертно ниво по ехокардиография. Тя е сред водещите имена в кардиологичната профилактика и ранната диагностика на сърдечносъдов риск.

Доц. Стефка Мантарова-Вълкова е специалист по нервни болести с дългогодишен опит в диагностиката и лечението на широк спектър неврологични състояния. Работи активно върху когнитивни нарушения, мозъчносъдови заболявания и поствирусни неврологични отпечатъци.

Д-р Васил Шишков е пулмолог с над двайсет години клиничен опит и дългогодишна практика във Военномедицинска академия. Специалист е в областта на хроничните белодробни заболявания, астмата, ХОББ и интерстициалните болести, като активно участва в диагностиката, лечението и комплексната грижа за пациентите с дихателни нарушения.

Как пандемията промени профила на заболеваемостта

Според лекарите, последиците от COVID-19 зависят както от продължителността на инфекцията, така и от индивидуалния отговор на организма. При част от пациентите вирусът води до системни възпалителни процеси, които могат да ускорят развитието на хронични заболявания.

Наред с физическите прояви, пандемията оказва влияние и върху психичното и социалното здраве, което допълнително усложнява възстановяването и адаптацията след заболяването.

Метаболитни и ендокринни нарушения

По думите на доц. Цветелина Тотомирова, в постковид периода се отчита ръст на метаболитни нарушения, включително инсулинова резистентност и новодиагностициран захарен диабет. Вирусната инфекция може да действа като отключващ фактор при хора с предразположеност, което налага по-ранно проследяване и персонализиран подход към превенцията.

Сърдечносъдов риск и ендотелна дисфункция

Проф. Лилия Демиревска посочва, че ендотелът, вътрешната обвивка на кръвоносните съдове, е сред първите структури, засегнати от вируса. Това обяснява повишения риск от съдови инциденти, включително инфаркт и инсулт, при част от преболедувалите COVID-19.

Продължителното възпаление и нарушенията в съдовата функция могат да ускорят развитието на сърдечно-съдови заболявания, особено при пациенти с вече съществуващи рискови фактори.

Неврологични последици след вирусната инфекция

Според доц. Стефка Мантарова-Вълкова, поствирусните неврологични прояви включват когнитивни нарушения, главоболие, хронична умора и повишен риск от мозъчносъдови инциденти. Част от тези симптоми могат да се задържат дълго след преболедуването и изискват целенасочена диагностика и проследяване.

Белодробни увреждания и дихателни проблеми

д-р Васил Шишков отбелязва, че при някои пациенти COVID-19 води до продължителни белодробни промени, включително задух, намален белодробен капацитет и обостряне на хронични заболявания като астма и ХОББ. Това налага дългосрочна рехабилитация и мултидисциплинарна грижа.

Специалистите подчертават, че част от увеличения брой диагностицирани хронични и онкологични заболявания в постковид периода се дължи и на по-честите профилактични прегледи и лабораторни изследвания. Пандемията повиши здравната бдителност и насочи вниманието към ранната диагностика.

Гледайте видеото, за да разберете повече по темата. 

Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!