Над 70% от европейците съобщават, че изпитват стрес поне веднъж седмично, сочат данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA). Според Световната здравна организация (СЗО) хроничният стрес е сред водещите рискови фактори за развитие на сърдечно-съдови заболявания, депресия и тревожни разстройства. В България близо един на всеки трима възрастни съобщава за устойчиво напрежение, свързано с работа или семейна среда.
Въпреки негативните си ефекти, стресът не е еднозначно вреден, той е биологичен механизъм, чрез който организмът реагира на промени и предизвикателства. Въпросът не е дали го изпитваме, а как го управляваме.
Психотерапевтът Ирина Кирякова, специалист с дългогодишен опит в областта на психичното здраве, тревожните състояния и психотерапевтичната работа с възрастни, разглежда стреса като сложен процес с различни посоки на развитие, от адаптация до изтощение.
В „Подкаст за здраве" тя анализира ролята му в човешката адаптация и механизмите, чрез които той подпомага развитието ни или води до психофизическо изтощение.
Как стресът влияе на организма и кога е полезен?
Според специалиста реакцията към стрес е строго индивидуална и зависи от множество биологични и психо-емоционални фактори, които определят способността ни за адаптация.
"Той е полезен, той е това, което в крайна сметка ни развива и ни кара да вървим напред по някакъв начин, да се адаптираме", заявява Ирина Кирякова.
По думите ѝ острият стрес е естествен механизъм, който мобилизира организма, повишава концентрацията и подпомага преодоляването на трудности. В кратки епизоди той е дори полезен, подобрява паметта, реакциите и работоспособността.
Проблемът, подчертава тя, възниква при продължително напрежение:
"Това, което е проблематично, обикновено е когато твърде дълго не можем да се справим."
В тези случаи се нарушава балансът на нервната система, а адаптивната функция на стреса се превръща във фактор за натрупване на напрежение и физическо и психическо изтощение.
Кога стресът се превръща в хроничен проблем?
"Смята се, че от няколко часа до три дни следва да бъде една стресова ситуация, спрямо която да се адаптираме. Над това вече започва да става товар за всичките системи в тялото ни, защото всеки наш отговор на стрес ни коства нещо", обяснява Кирякова.
При продължително активиране на хипоталамо-хипофизо-надбъбречната ос се повишават нивата на кортизол, хормонът на стреса. С времето това може да доведе до:
- хроничен стрес и тревожност;
- нарушения на съня и безсъние;
- хронична умора и спад в концентрацията;
- повишен риск от психосоматични заболявания като хипертония, гастрит, главоболие и кожни проблеми;
- отслабване на имунната система.
Данни на СЗО показват, че стресът е сред водещите фактори, свързани с намалена работоспособност и влошено качество на живот в глобален мащаб, а икономическите загуби от него надхвърлят милиарди евро годишно само в Европейския съюз.
Как се изгражда устойчивост към стреса от ранна възраст?
Според психотерапевта изграждането на ментална устойчивост започва още в ранното детско развитие и е тясно свързано с качеството на грижата и емоционалната връзка с родителите.
"Едно от ключовите неща е контактът, да усещаме, че има качество на контакта, на свързването", посочва Кирякова.
Тя допълва, че ранната емоционална сигурност формира базовата способност на детето да се саморегулира в стресови ситуации. В този процес ключова роля играят:
- последователността на грижата от страна на родителя;
- физическият контакт и физическата близост;
- емоционалната наличност и присъствие на възрастния.
Ранните преживявания оформят невробиологичните модели на реакция към напрежение и до голяма степен определят как възрастният човек ще се възстановява след стресови събития, ще изгражда взаимоотношения и ще управлява емоциите си.
Кирякова обобщава, че стресът не е еднозначно негативен процес, а базов биологичен механизъм, който може да бъде както ресурс, така и риск, в зависимост от продължителността, интензивността и контекста му. Ключът е в умението да го разпознаваме навреме и да изграждаме здравословни стратегии за справяне.
Цялото интервю с Ирина Кирякова пред Ралица Стефанова гледайте във видеото.
С благодарност към Korner Sofia Coworking, че ни предоставиха красивото си пространството!
