Започва с леко мравучкане в пръстите на краката, а нощем се появява пареща болка, която не дава покой. За мнозина това са „дребни оплаквания", но зад тях често стои полиневропатия, заболяване на периферната нервна система, което при липса на навременно лечение може да доведе до мускулна слабост, загуба на усещане в крайниците и дори инвалидизация.
Полиневропатиите засягат около 1% от населението, а при хората над 65 години делът достига до 7%. В България случаите растат успоредно с увеличаването на захарния диабет, водещата причина за заболяването.
Какви са първите сигнали, кои са рисковите групи и как се лекува полиневропатията, на тези въпроси отговаря д-р Мерием Шакир-Сапмаз в „Подкаст за здраве". Тя е невролог в МБАЛ „Света София", а основните ѝ професионални интереси са диагностиката и лечението на заболяванията на периферната нервна система.
Какви са симптомите на полиневропатия?
Най-често първите симптоми на полиневропатия са свързани със сетивни смущения, изтръпване, мравучкане и усещане за иглички в най-отдалечените части на крайниците. Някои пациенти описват усещането като „ходене върху камъчета". Често тези оплаквания се съпътстват от невропатична болка, която се описва като пареща или наподобяваща преминаване на електрически ток по крайниците. Понякога към симптомите се добавя и изпускане на предмети поради нарушен мускулен контрол.
Д-р Шакир-Сапмаз съветва: „Когато хората усетят някой от тези симптоми, да си обърнат внимание и да посетят съответния лекар невролог", съветва д-р Шакир-Сапмаз
Кои са рисковите фактори за развитие на полиневропатия?
Основният рисков фактор за полиневропатия е диабетът. Затова хората, които искат да се предпазят от заболяването, е важно редовно да следят нивата на кръвната си захар. На второ място сред рисковите фактори стои прекомерната употреба на алкохол, както дългогодишният редовен прием, така и интензивната употреба за по-кратък период могат да доведат до трайно увреждане на периферната нервна система.
Дефицитът на витамин B12 също увеличава риска от развитие на заболяването, а хроничните гастрити са състояние, което възпрепятства усвояването на този витамин. Друга рискова група са онкологично болните пациенти, подложени на химиотерапия, при които невротоксичното действие на терапията може да засегне периферните нерви.
Има една огромна група полиневропатии, които са наследствени", пояснява д-р Шакир-Сапмаз. При тях точната и прецизна диагностика, както и редовното проследяване, са от ключово значение.
Какви усложнения могат да възникнат при полиневропатия?
Усложненията на полиневропатията настъпват, когато заболяването засегне двигателните влакна на периферните нерви. Това води до мускулна слабост, намаляване на мускулната маса (хипотрофия и атрофия) и до намаляване на усета в крайниците. Намаленият усет крие сериозен риск от травми, тъй като човек може да се нарани, без да усети.
При по-нататъшно прогресиране на заболяването могат да бъдат засегнати и автономните влакна на периферните нерви. Това се проявява чрез промяна в пигментацията на крайниците, оредяване на окосмяването, нарушена терморегулация и трофични промени по кожата. В най-тежките случаи може да се стигне до инвалидизация и нарушения в контрола на тазовите резервоари (уринарна и фекална инконтиненция).
Какви са методите за лечение и превенция на полиневропатията?
По думите на д-р Шакир-Сапмаз, „лечението е комплексно и няма единен подход". При диабетната полиневропатия терапията е свързана с добър контрол на кръвната захар, докато при алкохолната полиневропатия алкохолният прием трябва да бъде преустановен напълно.
Алфа-липоевата киселина е сред медикаментите, които се прилагат при пациенти със захарен диабет. Приемът на витамини от група В е ключов за подхранването на периферните нерви. Назначават се и допълнителни медикаменти според конкретните симптоми на пациента, например за овладяване на невропатичната болка. Физиотерапията също играе важна роля и подпомага възстановяването на мускулния тонус и подвижността.
Сред основните методи за превенция на полиневропатията са балансираното хранене, богато на макро- и микронутриенти, както и редовната консумация на храни, съдържащи витамин B12, телешко и пилешко месо, кисело мляко, сьомга, зърнени храни, тофу и др. Редовната физическа активност и ограничаването на токсичните фактори като алкохола и цигарите са допълнителни стъпки, които значително намаляват риска от заболяването.
Цялото интервю на д-р Мерием Шакир-Сапмаз гледайте във видеото
