Съвременната медицина определя един ключов механизъм, който стои в основата на редица хронични състояния, от наднормено тегло до диабет тип 2 и сърдечно-съдови заболявания. Това състояние е инсулинова резистентност, метаболитно нарушение, при което клетките намаляват своята чувствителност към инсулина.
Според актуални данни, между 30% и 40% от възрастните в индустриализираните общества имат нарушена инсулинова чувствителност, като в голяма част от случаите тя остава недиагностицирана.
По темата разговаряме с д-р Невена Чакърова, специалист ендокринолог в Клиниката по диабетология към УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“ и ръководител на Катедрата по ендокринология към МУ-София. Тя е автор на редица научни публикации, посветени на преддиабетни състояния и превенцията на метаболитния синдром.
Какви са основните рискове при инсулинова резистентност и затлъстяване?
Затлъстяването не е просто естетичен проблем, а комплексно медицинско състояние. Когато тялото развие инсулинова резистентност, панкреасът започва да произвежда по-големи количества инсулин, за да компенсира, което стимулира складирането на мазнини и затруднява тяхното изгаряне.
„Затлъстяването е сериозно предизвикателство и ние лекуваме все повече пациенти с тази диагноза. Тенденциите в целия свят и в нашата страна са към нарастване на случаите, което означава, че подрастващото поколение ще има нужда от ендокринологична помощ много по-рано“, посочва д-р Невена Чакърова.
Според специалиста, това състояние води до редица усложнения:
- Сърдечно-съдови заболявания (артериална хипертония и исхемична болест);
- Биомеханични нарушения (увреждане на ставите и намалена подвижност);
- Повишен риск от онкологични процеси.
Защо е трудна промяната в начина на живот при метаболитни нарушения?
Едно от големите предизвикателства пред превенцията е безсимптомното протичане на ранните етапи. Високата кръвна захар, високият холестерол и артериалната хипертония често не причиняват болка или дискомфорт в началото.
„Много е трудно да обясниш на пациента, че липсата на симптоми в момента не изключва тежки последствия в бъдеще. Инвестицията в здравето сега е единственият начин да се избегнат усложненията по-късно“, обяснява д-р Чакърова.
Промяната изисква не само воля, но и разбиране на социалните фактори като стрес и култура на хранене. „Трябва да се търси дългосрочен риск, а не само реакция на непосредствена заплаха“, допълва експертът.
Кои стъпки водят до подобрена инсулинова чувствителност?
Добрата новина е, че инсулиновата резистентност е състояние, върху което може да се повлияе значително. Научно доказано е, че дори умерено намаляване на телесното тегло (с 5–10%) води до съществено подобрение на метаболитните показатели.
„Необходимо е изграждането на устойчива рутина, а не краткосрочни диети“, категорична е д-р Невена Чакърова. Ефективният подход включва:
- Редовна физическа активност (поне 15 минути разходка след всяко хранене).
- Ограничаване на добавените захари и преработените храни.
- Осигуряване на качествен сън (7–8 часа за възстановяване на метаболизма).
„Здравното образование и ранните профилактични изследвания са ключът към овладяването на тази тиха епидемия“, заключава специалистът.
За повече подробности относно диагностиката и новите методи за лечение на метаболитни заболявания, вижте цялото видео интервю с д-р Невена Чакърова пред д-р Неделя Щонова
