На 7 април се отбелязва Световният ден на здравето. В тази връзка разглеждаме какво е състоянието на здравето на европейците според актуални данни на Eurostat и европейско изследване за здравните навици на българите.
Статистиката за здравето показва, че здравните показатели на населението значително зависят от възрастта и варират между отделните държави-членки.
Според данни на Eurostat от 2024 г., 68.5% от населението на ЕС възприемат здравето си като много добро или добро. 8.5% от хората определят здравето си като лошо или много лошо, а останалите 23% го оценяват като задоволително.
Възрастта променя здравното самочувствие
Здравното самочувствие според възрастта показва постепенно намаляване на положителните оценки:
- 91.3% от младите хора (16-24 години) оценяват здравето си като много добро или добро
- При хората на 55-64 години този процент е 61.1%
- При възрастните над 65 години 40% се определят като здрави
Здравно самочувствие след 65 години – различия между страните
Качеството на живота и достъпът до профилактика и превенция се отразяват различно на здравното самочувствие след 65 години в отделните европейски държави.
Най-високи показатели при възрастното население:
- Ирландия – 62% от хората над 65 г. се чувстват здрави
- Белгия – 57.4%
- Люксембург – 56.8%
Най-ниски показатели:
- Литва – 12.5% от възрастните се определят като здрави
- Латвия – 13.1%
- Португалия – 19.1%
България: Добро физическо здраве, но ниска превенция
Европейско изследване за здравето, проведено през 2025 г., установява, че 65% от българите се определят с много добро физическо здраве, над средното за изследваните страни (56%). Същевременно страната изостава в превантивните здравни мерки.
Превантивни мерки и профилактика
Данните показват следната картина за България:
- 40% от българите водят здравословен начин на живот (спрямо 51% средно за Европа)
- 62% редовно предприемат превантивни здравни мерки (спрямо 72% в ЕС)
- 37% се доверяват на здравната система
Резултатите показват, че един от трима българи не ходи на профилактични прегледи.
Най-чести превантивни мерки
Превантивните здравни мерки, които българите най-често предприемат, включват:
- Добри хигиенни навици – 69%
- Прием на витамини и хранителни добавки – 66%
- Здравословно хранене – 52%
- Физическа активност и спорт – 50%
Връзка между здравословния живот и здравето
Данните показват връзка между здравословния начин на живот и физическото и психичното здраве. От всички българи, които водят здравословен живот:
- 94% са в добро психично здраве (спрямо 79% средно за Европа)
- 88% са във физическо здраве (спрямо 77% в ЕС)
Влияние върху здравните решения
Най-голямо влияние при взимането на решения, свързани със здравето, оказват семейството (60%) и партньорът (56%). Следват личният лекар или ОПЛ (44%) и приятелите (44%), показва проучването.
По-малко влияние имат културните и религиозните вярвания (31%), фармацевтът (26%), колегите (23%) и онлайн общностите и форумите (22%).
Данните сочат, че почти еднакво влияние имат правителството и институциите (11%) и инфлуенсърите (10%). Почти еднакво влияние имат правителството и институциите (11%) и инфлуенсърите (10%).
За качеството на живота в България данните обрисуват противоречива картина, високо физическо здраве, но ниско участие в профилактични прегледи и превантивни здравни мерки.
Здравословното хранене, редовният прием на витамини при необходимост, физическата активност и добрите хигиенни навици са фактори, които подобряват физическото и психичното здраве във всяка възраст.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
---------------------------------------------
Източници:
- Eurostat (2025). "Здравно самочувствие в Европейския съюз" – Статистически данни за самочувствието на европейското население според възрастови групи.
- "4 от 10 българи водят здравословен живот, 1 от 3 не ходи на профилактика" (2025). Светът на Здравето. Европейско проучване за здравните навици, превантивните мерки и доверието в здравната система сред българското население.
