В Европа пациенти чакат 56 дни за ново лекарство, а други над 3 години

Достъпът до нови лекарства в Европа е дълбоко неравен и ситуацията се влошава. Нов доклад на Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA),установява, че пациентите в различни европейски страни чакат от 5 до 37 месеца за едно и също лекарство.

Делът на медикаментите с пълно публично реимбурсиране е паднал от 42% през 2019 г. до едва 28% през 2025 г.

Разберете кои страни дават бърз достъп до иновативни терапии, кои изостават, защо Европа губи позиции спрямо САЩ и Китай и какво означава всичко това за пациентите, включително в България и региона на Източна Европа.

Какво показва докладът на EFPIA?

Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) е организация, която обединява водещи фармацевтични компании в Европа и редовно публикува данни за достъпа до лекарства на континента.

Снимка: iStock

Нейният доклад за 2025 г. анализира 168 иновативни лекарства, одобрени от Европейската агенция по лекарствата (EMA) в периода 2021–2024 г., и проследява колко бързо и широко те достигат до пациентите в различни европейски държави.

Средното чакане е 532 дни

Според доклада на EFPIA, медианното време за достъп до ново лекарство в Европа е 532 дни. тоест почти година и половина след официалното му одобрение от EMA. Това е времето между датата на маркетингово разрешение и датата, на която лекарството реално е достъпно за пациентите в дадена страна. Но тази средна стойност крие огромни разлики между отделните държави.

Германия чака 56 дни, а Румъния 1201 дни

Разликата между най-бързата и най-бавната страна е зашеметяваща:

Германия: 56 дни след одобрението
Швейцария, Сърбия, Австрия, Дания: сред най-бързите страни
Румъния: 1 201 дни, над три години чакане
Португалия, Литва, Хърватия: също с трайно забавяне

Плащаме 2 от всеки 3 лекарства от джоба си: Какво застрашава достъпа до лечение

Експерти предупреждават, че дефицитът в лекарствения бюджет на НЗОК все по-често се компенсира от пациентите. Решението не е само повече пари, а инвестиция в превенция, която все още липсва

Тази разлика означава, че пациентите в определени европейски страни чакат около седем пъти по-дълго от пациентите в други страни, за да получат достъп до едно и също лекарство, одобрено от същата регулаторна агенция.

Колко лекарства са реално достъпни?

Дългото чакане не е единственият проблем. Дори когато лекарствата официално са на пазара, не всички пациенти могат да си ги позволят или да ги получат по публична реимбурсация.

Снимка: Canva

Рязък спад в покритието

Докладът установява значителен спад в дела на лекарствата с пълно публично реимбурсиране:

2019 г.: 42% от одобрените иновативни лекарства са напълно покрити от обществените здравни системи
2025 г.: само 28% имат пълно покритие

Освен това почти една пета от лекарствата вече се реимбурсират при ограничени условия, тоест само за определени групи пациенти или само при специфични клинични показатели, което допълнително стеснява достъпа.

Кои страни имат най-много лекарства?

От 168 иновативни медикамента, проследени в доклада на EFPIA за периода 2021–2024 г., разпределението между страните е изключително неравномерно. Германия заема първото място с 156 налични лекарства, следвана от Австрия със 143 и Италия със 133. Испания също се нарежда сред по-добре осигурените страни с 116 одобрени продукта.

Кои лекарства се заплащат от Здравната каса за домашно лечение?

Безплатни лекарства за деца и възрастни за повече от 600 заболявания.Как да получите медикаменти от НЗОК без доплащане

На другия край на скалата картината е коренно различна. Малта разполага с едва 22 от проследените лекарства, Латвия – с 25, а Румъния – с 28. Унгария, с 35 налични продукта, също остава далеч под средноевропейското ниво.

Разликата между най-добре и най-зле осигурените страни е повече от седемкратна, факт, който красноречиво показва колко дълбока е пропастта в достъпа до иновативно лечение в рамките на един и същи съюз

Снимка: Canva

Защо пациентите в Южна и Източна Европа чакат повече?

Географски разрив в здравеопазването

Докладът на EFPIA потвърждава добре познат модел: разлика в здравеопазването в ЕС между Северна/Западна и Южна/Източна Европа.

Според изследването:

„Типично пациентите в Северна и Западна Европа получават достъп до нови лечения между 100 и 500 дни след маркетинговото разрешение, докато пациентите в Южна иИзточна Европа чакат между 500 и 900 дни."

Тази разлика е структурна и произтича от няколко ключови фактора:

Различни процедури за реимбурсиране. Всяка страна провежда собствена национална оценка за здравни технологии (HTA – Health Technology Assessment), преговаря с производителите за цени и взема решение дали да включи лекарството в публично финансираното здравеопазване. Тези процеси могат да отнемат години.
Бюджетни ограничения. Страните с по-малко финансови ресурси в здравните си системи по-трудно покриват скъпоструващите иновативни терапии, особено в областта на онкологията, рядките болести и генетичните лечения.
Административен капацитет. Бюрократичните процедури и липсата на специализиран административен капацитет в по-малките здравни системи допълнително забавят процеса.
Пазарна логика. Фармацевтичните компании нерядко приоритизират по-богатите и по-обемни пазари, а в по-малки страни с ниски очаквани приходи изобщо не подават заявления за реимбурсиране.

AI открива нови лекарства за сърдечно-съдови заболявания

Ново проучване показва как изкуственият интелект може да трансформира лечението на сърдечно-съдови заболявания и да открива по-ефективни терапии за лечение

Иновативни терапии и лечение на редки болести – привилегия за малцина?

Особено тревожна е ситуацията с лекарствата за редки болести (т.нар. orphan drugs) и новите генни терапии.

Редките болести засягат по-малко от 5 на 10 000 души – но в рамките на Европейския съюз това означава над 30 милиона пациенти. Лекарствата за тях са изключително скъпи за разработване, а производителите разчитат на специфични стимули, за да ги пускат на пазара.

Снимка: Canva

Проблемът е, че именно тези иновативни терапии и лечения на редки болести са сред най-неравно разпределените. Докато в Германия, Австрия и Италия голяма част от тях са достъпни, в Латвия, Румъния и Унгария пациентите с редки болести са изправени пред почти непреодолима бариера.

Според данни на Европейската организация за редките болести (EURORDIS), много пациенти са принудени да пътуват в чужбина или да търсят алтернативи извън официалната здравна система, за да получат лечение, до което по принцип имат право като граждани на ЕС.

Европа изостава ли спрямо САЩ и Китай?

Регулаторната надпревара: EMA срещу FDA

Докладът на EFPIA повдига и по-широк въпрос: не само колко бързо лекарствата достигат до пациентите, но и дали изобщо се одобряват в Европа.

Сравнението на регулаторните агенции за периода 2021–2025 г. е показателно:

Американска FDA: одобрила 253 нови активни вещества
Европейска EMA: одобрила 231 нови активни вещества
Китайска NMPA: одобрила 296 нови активни вещества

Американската FDA срещу EMA е дискусия, която трае от години, но последните данни показват тревожна тенденция: от 526 лекарства, одобрени от FDA между 2016 и 2025 г., 193 (или 37%) нямат одобрение от EMA. Това означава, че над една трета от иновациите, достъпни за американските пациенти, въобще не са налични в Европа.

България инвестира в лечение, вместо в превенция на заболяванията

Българите доплащат все повече от собствения си джоб, а предотвратимата смъртност у нас е двойно по-висока от средната за Европа

EFPIA предупреждава:

„Дори с предложенията на Европейската комисия за оптимизиране на регулаторните процедури в ЕС, доказателствата сочат, че Европа изостава по скорост на регулаторното одобрение и това едва ли ще се промени в близко бъдеще."

Какво означава всичко това за пациентите?

Реални последици от забавянето

Забавянето на лекарствените продукти не е абстрактен административен проблем – то има директни последствия за реалните хора:

Влошено качество на живот при хронични заболявания, при които новото лечение би намалило симптомите или страничните ефекти
По-лоша прогноза при онкологични заболявания, при които времето е критично
Принудително самолечение или търсене на нерегулирани алтернативи
"Здравен туризъм", пациенти, които пътуват в други страни, за да получат достъп до терапии
Финансово натоварване при самостоятелно заплащане на лекарства извън реимбурсацията

Снимка: Canva

Неравенство като системен проблем

Постепенното намаляване на реимбурсирания дял – от 42% на 28% за шест години – е сигнал, че разликата в здравеопазването в ЕС не само не се преодолява, но се задълбочава. Принципът за единен европейски здравен пазар все по-малко съответства на реалността, с която се сблъскват пациентите.

Има ли решения? Какво предлагат европейските институции?

Европейска регулаторна реформа

Европейската комисия е наясно с проблема и е предложила реформа на фармацевтичното законодателство на ЕС, насочена към:

Ускоряване на регулаторните процедури в EMA
Стимулиране на фармацевтичните компании да подават заявления за одобрение едновременно в повече страни
Подкрепа за лекарства за редки болести чрез преосмислени стимули

Въпреки това EFPIA предупреждава, че тези мерки вероятно няма да са достатъчни да преодолеят изоставането в близко бъдеще.

Съвместни HTA оценки

От 2025 г. ЕС въведе система за съвместна оценка на здравните технологии (Joint Clinical Assessment), която цели да намали дублирането на усилия между националните агенции. Идеята е, че ако страните споделят научната оценка на дадено лекарство, всяка от тях ще взема решение за реимбурсиране по-бързо.

Кои изследвания могат да открият рака в ранен стадий?

Ранната диагностика на онкологични заболявания спасява животи. Научете кои скрининг тестове са препоръчителни според възрастта и рисковите фактори

Дали тази инициатива ще доведе до реален напредък, предстои да се покаже.

Европа на два скорости в достъпа до лечение

Снимка: iStock

Данните от доклада на EFPIA 2025 рисуват тревожна картина на дълбоко неравния достъп до нови лекарства в Европа. Пациентите в Германия получават иновативни терапии за по-малко от два месеца след одобрението им, докато тези в Румъния чакат над три години за едно и също лекарство.

Основните изводи са:

Медианното чакане в Европа е 532 дни, почти година и половина
Само 28% от иновативните лекарства са напълно публично реимбурсирани – спад от 42% за шест години
Германия разполага с 156 от 168 проследени лекарства; Малта – с едва 22
Пациентите в Южна иИзточна Европа чакат многократно по-дълго от тези на Запад
Европа одобрява по-малко нови лекарства от САЩ и Китай и темпото й на одобрение е по-бавно
37% от лекарствата, одобрени от FDA, нямат аналогично одобрение от EMA

Достъпът до нови лекарства в Европа е не само здравен, но и социален и политически въпрос. Докато съществуват толкова драматични разлики между отделните страни, членки на един и същи съюз, принципът на равни права за всички европейски граждани ще остава декларация, а не реалност.

Мъжете в България не ходят на профилактични прегледи

Експерти алармират за необходимостта от редовни изследвания на мъжете. За какви заболявания да се изледвате след 20 до 60-годишна възраст

За пациентите, особено тези с тежки или редки заболявания, всеки изгубен месец има значение.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.

------------------------------------------