На 17 май се отбелязва Международния ден на хипертонията, повод да си припомним, че високото кръвно налягане остава „тихият убиец" на милиони хора.
Според данни на Евростат, сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смърт в Европейския съюз, а България заема изключително тревожно място в негативната класация, със стандартизирана смъртност 6.3 пъти по-висока от тази във Франция.
Сърдечно-съдовите заболявания са водеща причина за смърт в ЕС
Според статистиката на Евростат за 2022 г., 1.68 млн. души в Европейския съюз са починали от болести на кръвообращението, това представлява 32.7% от всички смъртни случаи. За сравнение, ракът, който е втората най-честа причина за смърт, е отговорен за 22.3% от смъртните случаи в общността.
Сърдечно-съдовите заболявания обхващат широк спектър медицински състояния, които засягат сърцето и кръвоносните съдове. В повечето случаи те са следствие от атеросклероза, натрупване на плаки от холестерол и мастни вещества по вътрешните стени на артериите.
Най-разпространените заболявания от тази група включват:
- Исхемична болест на сърцето (включително инфаркт на миокарда)
- Цереброваскуларни заболявания (инсулт)
- Хипертонична болест (високо кръвно налягане)
- Други форми на сърдечни заболявания
- Заболявания на артериите и вените
България с най-висока смъртност в ЕС
Данните на Евростат показват, че в България, Румъния, Литва и Латвия сърдечно-съдовите заболявания са причина за над половината от всички смъртни случаи през 2022 г. По другия край на спектъра са Дания (20.5%), Франция, Нидерландия, Белгия и Кипър, където делът е под една четвърт.
Стандартизираната смъртност в ЕС за болести на кръвообращението през 2022 г. е 336.4 смъртни случая на 100 000 души. В България обаче този показател е 6.3 пъти по-висок от този във Франция, страната с най-ниска смъртност от тези заболявания.
Още по-смущаваща е статистиката за цереброваскуларните заболявания (инсулт):
- България има най-високата стандартизирана смъртност от инсулт в ЕС
- Следват Латвия, Румъния и Литва
- Стандартизираната смъртност в България е 7.7 пъти по-висока от тази във Франция
Разлики между мъже и жени
Стандартизираната смъртност от сърдечно-съдови заболявания е системно по-висока при мъжете в сравнение с жените във всички страни от ЕС. На общоевропейско ниво смъртността при мъжете е 1.4 пъти по-висока от тази при жените.
България и Латвия отбелязват най-големите различия между половете, с над 400 смъртни случая разлика на 100 000 души. В България тази разлика достига 449 смъртни случая на 100 000 души.
При исхемичната болест на сърцето разликата е още по-изразена, стандартизираната смъртност при мъжете в ЕС е 1.9 пъти по-висока от тази при жените.
Сърдечно-съдови процедури в Европа
Байпас операции в Европа
Според данните на Евростат, през 2023 г. в ЕС са извършени около 140 100 байпас операции (коронарен артериален байпас), с около 17 000 по-малко в сравнение с 2018 г. Намалението в относителни стойности (на 100 000 души) се наблюдава в почти всички държави членки.
Държави с най-висока честота на байпас операциите:
- Кипър – 68.8 на 100 000 души
- Хърватия – 63.9 на 100 000 души
- Белгия – 55.5 на 100 000 души
- Литва – 51.9 на 100 000 души
- Германия – 45.7 на 100 000 души (но с най-голям абсолютен брой – над 38 000 операции)
Коронарна ангиопластика
Транслуминалната коронарна ангиопластика е по-често прилагана нехирургична процедура за лечение на стеснени коронарни артерии. През 2023 г. в ЕС са извършени около 1.11 млн. такива процедури, с над 51 600 повече от 2018 г.
Интересно е, че България отбелязва един от най-големите ръстове в Европа – с 184.6 процедури повече на 100 000 души между 2018 и 2023 г. Това вероятно отразява разширения достъп до съвременно интервенционално кардиологично лечение в страната.
Държави с най-висока честота на ангиопластиката:
- Хърватия – 545.0 на 100 000 души
- България – 432.0 на 100 000 души
- Германия – 392.1 на 100 000 души
Рискови фактори за инфаркт и инсулт
Според Световната сърдечна федерация (World Heart Federation), повечето сърдечно-съдови заболявания могат да бъдат предотвратени чрез контрол върху модифицируемите рискови фактори:
- Хипертония (високо кръвно налягане) – основният фокус на 17 май
- Захарен диабет
- Затлъстяване
- Висок холестерол (хиперхолестеролемия)
- Тютюнопушене и употреба на тютюневи изделия
- Хроничен стрес
- Нарушения на съня
- Заседнал начин на живот
- Вредна употреба на алкохол
- Нездравословно хранене
Експертите от Европейската комисия включват сърдечно-съдовите заболявания като една от петте основни области в инициативата „Healthier Together – EU Non-Communicable Diseases", стартирала през декември 2021 г.
Какво се прави на европейско ниво?
Промените в броя на смъртните случаи от болести на кръвообращението се дължат на различни фактори:
- Превантивни мерки – като намаляване на тютюнопушенето в популацията
- Подобрен скрининг за рискови фактори (кръвно налягане, холестерол, глюкоза)
- Развитие на лечението – нови хирургични процедури и медикаменти
- Промени в начина на живот – по-добро хранене, физическа активност
Въпреки положителните тенденции в много държави от ЕС, кардиологичното здраве в България остава приоритет за националната здравна система, предвид високата смъртност и значителния брой засегнати хора.
Международният ден на хипертонията е повод да си припомним, че сърдечно-съдовите заболявания остават водещата причина за смърт не само в България, но и в целия Европейски съюз.
Контролирането на кръвното налягане, балансираното хранене, физическата активност и редовните прегледи при кардиолог са стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-добро кардиологично здраве.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
------------------------------------------
Източници
- Евростат. Статистика за сърдечно-съдовите заболявания (Cardiovascular diseases statistics)
- Евростат. Новини на тема сърдечно-съдово здраве
- Световна сърдечна федерация (World Heart Federation). Mодифицируеми рискови фактори за сърдечно-съдовите заболявания
- Европейска комисия. Инициатива „Healthier Together – EU Non-Communicable Diseases"















