Какво е истин­ско щастие и как да го постигнем? Това е въпрос, вълну­вал мислители и изследователи като Конфуций, Буда и Аристотел още преди 2000 г. Темата винаги е актуална и е в основата на многобройни изследвания.

През 1998 г. Далай Лама издаде кни­гата „Изкуството на щастието“, предизвикала истински фурор. „През целия ни живот основният ни стремеж е към щастието“, пише той още в началото.

Всеки има своя теория, а в последните години в хит се пре­върнаха и различни курсове, които ни учат как да намерим щастието. Психолози от цял свят дават съвети и предлагат начи­ни за постигането на истинското щастие.

Експертите Емилиана Саймън-Томас и Дакър Келтнър, които водят курсове в университета „Бъркли“, смятат, че има пет златни истини, които могат да ни насочат в правилната посока. Ето кои са те:

Ако си щастлив, вероятно вече го знаеш

Не можете да измерите щастието, без да знаете какво точно е то. Смята се, че щастието е свързано с устой­чивост, здравословен и добър живот.

За едни то е обратното на притесне­нието – да се радваш на добро здраве и да нямаш проблеми. За други означава да водиш смислен живот и да даваш на другите – това се доближава до определе­нието, което Аристотел дава за щастието (той го определя като най-висшето благо).

Преподавателката по позитивна психология от Калифорний­ския университет „Ривърсайд“ и автор на книгата „Пътят към щастието“ Соня Любомирски го определя като „радост, удо­влетворение или позитивно благосъстоя­ние, комбинирани с чувството, че животът е хубав, смислен и си струва да се живее“.

Снимка: Getty Images

Носителят на Нобелова награда – психологът Даниел Канеман, говори за четири нива на щас­тие: субективно, генетично, емоционално и сетивно (подобно на чувството от студен бриз върху топла кожа).

И все пак учените определят дали някой се чувства щастлив, като го питат за това. Така че най-добре си задайте този въпрос сам на себе си и ще разберете отговора, без да е необходимо да ходите на консултация с психолог.

Детството определя чувствата в зряла възраст

Според теорията на привързаността, коя­то за първи път е разработена през 1969 г., вниманието, което получаваме в дет­ска възраст от родителите и семейството, оказва влияние върху личното простран­ство и устойчивостта на социалните връз­ки. Те са основна детерминанта на бла­госъстоянието, физическото здраве и дори на продължителността на живота, твърдят психолозите.

Децата, които непрекъснато получават качествени родителски грижи, се радват на по-силни и изпълнени с доверие отношения, когато пораснат. Към тези, които са по-въздържани и гледат повърхностно на живота, вероятно са полагани по-небрежни грижи.

Снимка: Getty Images

Те често слагат бързо край на романтична връзка, което може да създаде невярно впечатление за провал на отношенията. Ако обаче се положат достатъчно усилия, тази практика може да се прекрати, категорични са експертите в тази област.

Многото пари нямат голямо значение

Има едно голямо проучване, което показва, че имащите много пари не са по-щастливи от онези, които ги нямат. Това показва, че ако живеете в бедност, парите помагат, но само до определен момент.

Носи­телят на Нобелова награда – психологът Даниел Канеман, приема, че този момент на­стъпва при доход от поне $75 000 годишно (за България сумата е около 120 000 лв. или 10 000 месечен доход).

Смята се, че привикваме към неочак­вани промени в живота си – като печалба от лотарията (феномен, наричан хедонична адаптация). Психолозите обаче са категорични, че нео­чакваният късмет (като печалбата от лотария) не може да направи човек щастлив завинаги, но пък и една трагедия в живота му няма да го хвърли в непрекъснато отчаяние.

Щастието може да бъде хлъзгаво усещане

Досега трябва да сте раз­брали, че придобиването на скъпи и бляскави неща няма да ви отведе в рая.

Повечето от нас са истин­ски добри в това да вземат погрешни решения за бъде­щето, което означава, че не знаем предварително какво може да ни направи наисти­на щастливи.

По тази причина про­пускаме възможности, които могат да ни осигурят важни неща (като да прекараме време с приятелите или семейство­то си), но пък инвестираме в неща, които изглеж­дат добре на пръв поглед, но накрая няма да ни направят щастливи.

Снимка: iStock

Състояние на духа или просто генетика?

Много учени подкрепят те­орията, според която нивата на вътрешното ни генетично щастие в по-голяма или по-малка степен са предопреде­лени. Вероятно сте чували, че генетиката е свързана с 50% от щастието ни, за 10% са „виновни“ стеченията на обстоятелствата, а останали­те 40% са резултат от лич­ните ни дела.

Преподавателката по позитивна психология Соня Любомирски, която прави разделе­нието, предупреждава, че то може да не е съвсем точно, но въпреки това „трябва да обвинявате най-вече генети­ката, ако нямате склонност да бъдете радостни или оптимистично настроени“.

Това означава, че ще е добре да мислите за щастието като нещо, за което се изисква практика, за да го овладеете добре.

Сигурно е обаче, че към щастието няма един път и учени като Дакьр Келтнър и Емилиана Саймън-Томас съ­ветват сами да решим кой е най-добрият път за нас. „Все едно имате всички продукти в кухнята и две готварски рецепти, можете да ги изпробвате и да разберете коя не ви харесва и коя ви допа­да“, обяснява Саймън-Томас.

Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.