Често бъркаме надеждата с илюзията. Пасивно се надяваме нещо да се случи и не поемаме отговорност за живота си. А това води само до разочарования, твърдят психолозите.
Според тях обаче има още едно нещо, което води до разочарования и ни завърта в омагьосан кръг – това са нашите предварителни очаквания и представи.
Швейцарският психолог Жан Пиаже твърди, че възникват сериозни проблеми, когато очакваме нещо да се случи без основателни причини за това. Или иначе казано, ако просто си мислим за кафе и вярваме, че то някак си ще се появи в чашата ни, ще останем разочаровани. Защото, преди да се сдобием с ароматната напитка, ние трябва да положим определени усилия.
Например да смелим кафето или да разпечатаме пакета, който сме купили от магазина. След това да поставим вода в кафе машината и чаша под цедката. Както и да натиснем бутона. „Едва тогава очакваната чашата с топла и ароматна напитка ще се озове в ръцете ни“, обяснява Пиаже.
Всеки е чувал, че трябва винаги да очаква най-доброто, да вярва в благоприятния изход на нещата, да се настрои позитивно. И всичко, за което мечтае, ще дойде в живота му. Тук обаче има един тънък момент.
Вярно е, че трябва да „виждаме“ целта си (да си представим колкото може по-ясно това, което желаем). Проблемът е, че ние мислено си съставяме точно определен сценарий, по който трябва да се развие всичко. И с този сценарий сами си поставяме граници.
Разминаването между очакванията и реалността е особено очевидно, когато то е свързано с други хора. Повечето от нас са достатъчно разумни, за да разберат, че няма как нашите мисли да се материализират и чашата да се напълни с кафе. Това е нереалистично. И все пак много хора в някакъв момент от живота си погрешно вярват, че някой ще се държат по начина, по който те искат.
Например отиваме на среща и очакваме другият да ни подари цветя, очакваме да чуем нещо приятно от него и т.н. Да, но в главата на другия има съвсем различни неща и той не прави нищо подобно. И ние сме разочаровани, обидени и дори отчаяни от живота. Разваляме си настроението за цялата вечер. Фиксираме се върху това, че нещата не са се получили така, както сме искали, и сами изключваме възможността да се зарадваме на нещо друго.
Но защо сме разочаровани? Защо настроението ни се разваля? Нима щастието ни зависи от това? И защо желаем на всяка цена да стане точно това, което очакваме?
Всъщност ние просто си поставяме специални условия за настроението си и за това дали ще се чувстваме добре.
Все едно сме си определили: „Ако той направи така, ще бъда щастлив, ако не, ще бъда нещастен“. Но на тази среща могат да се случат различни изненадващи неща и събитията да се развият по друг начин, също толкова вълнуващ, но ние не си позволяваме да бъдем щастливи щом нещата не вървят по нашия план.
Факт е, че понякога в живота ни има периоди, когато нищо не става така, както искаме. Планираме едно, става друго. Сякаш всичко е против нас. Започваме да се убеждаваме, че колкото повече се подготвяме за нещо, толкова по-голяма е вероятността всичко да се провали. Оттук произлизат и суеверията, че „не трябва да се заричаш, защото може да чуе дяволът“.
Но кой е против нас всъщност? Дяволът, който си няма друга работа, освен да ни разваля плановете? Съдбата? Лошият късмет? Или ние самите?
Ние сме тези, които си формираме определени очаквания. И когато нещата не се получат точно така, както ги искаме, ние се чувстваме нещастни и ни пречи да видим доброто, което съществува във всяка ситуация.
Всъщност, когато нещо не се случва както ние го искаме, си има причина за това – не сме положили съответните усилия. Ето защо човек не бива да обвинява другите, съдбата, късмета или дявола, а единствено и само себе си, категорични са психолозите.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
