Хроничният стрес вече е сред най-сериозните здравни рискове на нашето време. Нови данни от 2025 г. показват, че при младите жени постоянният психоемоционален натиск увеличава риска от инсулт с до 78%, дори при липса на други рискови фактори.
Съвременните професии, от лекарската практика до журналистиката, често изискват работа в условия, които тласкат организма до физиологичните му граници.
В предаването „Светът на здравето“ специалисти от различни области коментират механизмите на стреса, неговите проявления в най-напрегнатите професии и научно обоснованите стратегии за възстановяване.
Стресът враг или необходима биологична реакция?
Психофизиологът Силвия Куманова напомня, че стресът не е „по дефиниция“ вреден. Напротив, той е биологичен механизъм, който съпътства човека от първия му миг.
„Стресът ни оформя като личности. Адреналинът е този, който ни кара да се развиваме“, казва Силвия Куманова.
Проблемът започва тогава, когато стресовата реакция не е последвана от възстановяване.
Д-р Петър Грибнев, преподавател в Медицински университет – София, подчертава, че именно липсата на почивка води до натрупване на напрежение, което постепенно ангажира всички системи на организма. А когато вътрешната нагласа е изкривена, например чрез прекомерни изисквания към себе си или липса на ясни граници, рискът от прегаряне става още по-висок.
Кога стресът става опасен? Ролята на вътрешната нагласа
Умението да разпознаваме моментите, в които трябва да спрем, е ключово.
Според Силвия Куманова голяма част от хората не разпознават ранните сигнали, което ги прави податливи на:
- хронично напрежение;
- емоционално изчерпване;
- професионално прегаряне (бърнаут).
Особено засегнати са професиите с висока отговорност: лекари, хирурзи, анестезиолози, но и хората на терен в други рискови сфери – като журналисти в конфликтни зони.
Неефективните начини за борба със стреса
Куманова описва най-честия капан – привидното разтоварване чрез вредни навици:
- тютюнопушене;
- алкохол;
- застоял начин на живот;
- наркотици и стимуланти.
Тези поведения не само не решават проблема, но и често водят до поведенчески заболявания, сред които най-чести са сърдечно-съдовите заболявния, пряко свързани с небалансираното справяне със стреса.
Стресът в професиите на ръба: медици и журналисти
Медиците: между висока отговорност и емоционални загуби
Професиите, които ежедневно се сблъскват със живот и смърт, носят огромна психическа цена. Кардиохирургът проф. д-р Димитър Петков говори за необходимостта от характер и устойчивост.
„Психическата устойчивост в нашата работа е въпрос на характер. Обичам предизвикателствата и работата под напрежение“, споделя проф. Д-р Петков
Неврохирургът проф. д-р Васил Каракостов допълва, че стресовият пик идва в моментите на операция, когато реакцията трябва да е мигновена.
Последствията? До 50% от кардиохирурзите проявяват симптоми на бърнаут. Някои неврохирурзи развиват деперсонализация, защитен механизъм, при който връзката между емоционалния свят и работата се разкъсва.
А емоционалните загуби оставят дълбоки следи. „Когато дадеш всичко от себе си месеци наред и резултатът е негативен, това може да те съкруши“, добавя още проф. Петков.
Журналистите: невидимият товар на човешките истории
Журналистите на терен често са изложени на травматични събития, като войни, катастрофи, социални кризи. Изследвания сочат, че до 25% от тях развиват симптоми на ПТСР.
„Всяко събитие, което отразяваме, остава в нас. Това натрупване не си отива никога.“, разказва журналистът Иван Георгиев. Той подчертава важността на емпатията, журналистът не трябва да се дистанцира, а да преживява реалността заедно с хората, чиито истории разказва.
Как да разпознаем „невидимия“ стрес?
Специалистите подчертават, че истинската превенция започва преди появата на соматични симптоми. Това включва:
- активно наблюдение на собствените емоции;
- осъзнато поставяне на граници;
- редовни периоди на качествена почивка;
- грижа за психичното и физическото здраве.
Работещи стратегии за елиминиране на стреса
1. Активна почивка
Не просто пауза, а целенасочено възстановяване, като сън, разходки, тишина, природа. Проф. Петков разказва, че понякога решението е радикално просто, няколко дни далеч от всичко, за да „рестартираш“.
2. Движение и спорт
Иван Георгиев признава, че спортът е неговият най-силен защитен механизъм. Фитнес, футбол или всякаква активност, която ангажира тялото, спомага за освобождаване на напрежението.
3. Осъзнат контрол върху натоварването
По думите на д-р Грибнев, трябва да вземем решение, но и да не надхвърляш лимитите си. Този баланс се изгражда с време и практика.
4. Отказ от вредните „анти-стрес“ навици
Временното облекчение от цигари, алкохол или стимуланти води до още по-високи дългосрочни щети.
5. Емоционална хигиена
- водене на дневник;
- разговор с психолог или консултант;
- практики за осъзнатост;
- техники за дишане.
Стресът не е враг, а е сила, която изисква управление. Биологията ни е създадена да реагира в кратки стресови епизоди, последвани от възстановяване. В съвременната среда обаче натоварването е хронично и често невидимо, докато вече не стане късно.
Разпознаването на ранните сигнали, отказът от вредни навици и изграждането на устойчиви защитни стратегии са критични не само за менталното здраве, но и за превенцията на тежки заболявания като инсулт, сърдечносъдови болести и бърнаут.
Гледайте видеото, за да разберете повече по темата.
Не пропускайте „Светът на здравето“ с д-р Неделя Щонова, всяка събота и неделя от 11:30 ч. по bTV!
