Тревожна картина за менталното здраве на медицинските служители в Европа установява ново мащабно проучване на Световната здравна организация. Един на трима лекари и медицински сестри на континента е депресиран, а работните им условия влошават допълнително състоянието им, съобщава Euronews.
Докладът включва данни от над 90 000 лекари и медицински сестри от целия Европейски съюз, Исландия и Норвегия, което го прави едно от най-мащабните изследвания на психичното здраве в здравния сектор.
Алармиращи данни за суицидни мисли
Още по-притеснителен е фактът, че един на десет лекари и медицински сестри споделят, че са изпитвали пасивни суицидни мисли през последната година. Това значително повишава риска от по-късно суицидно поведение.
„Това е неприемлима тежест за хората, които се грижат за нас. Не е необходимо нещата да стоят по този начин“, заяви д-р Ханс Хенри Клуге, европейски директор на СЗО, която проведе изследването миналата година.
Насилие на работното място - масов проблем
Работните условия в здравния сектор се оказват значителна част от проблема. През последната година един на трима лекари и медицински сестри споделят, че са преживели тормоз или заплахи с насилие на работното място. 9% са били жертва на физическо насилие или сексуален тормоз.
Здравните работници, които са изправени пред насилие, постоянно дълги работни часове и работа на смени, са по-склонни да развият депресия, тревожност или да имат суицидни мисли.
Прекомерна работа и несигурност
Четвърт от лекарите работят над 50 часа седмично, а значителна част от медицинските работници, 32% от лекарите и 25% от медицинските сестри, са на срочни трудови договори, което създава тревожност относно сигурността на работното място.
Последствия за пациентите
Професионалното прегаряне и проблемите с менталното здраве имат сериозни последици за пациентите. Между 11% и 34% от медицинските работници в различните страни заявяват, че обмислят да напуснат професията си, на фона на продължаващ недостиг на кадри, който се очаква да достигне 940 000 души до 2030 година.
„Ние сме физически и психически изтощени, което за съжаление понякога може да доведе до медицински грешки“, споделя Мелани Дебаре, специализант по радиология от Франция.
Тя цитира френски данни, показващи че 66% от студентите по медицина са преживели депресивен епизод, а 21% са имали суицидни мисли през последната година - ниво три пъти по-високо от общото население.
Ситуацията в България
Проблемът с насилието над медици е особено остър и в България. Национални проучвания показват, че 1 милион и 100 хиляди българи са били свидетели на вербална агресия над лекари, а около 385 хиляди - и на физическа такава.
Две трети от лекарите у нас са били жертва на агресивни пациенти или техни близки на работното си място. Над половината, 56% споделят, че лично са ставали жертва на вербална агресия по време на работа, а 7% заявяват, че са претърпели физическа агресия.
Тези тревожни данни са представени от социологическа агенция Тренд по време на форум, организиран от Българския лекарски съюз (БЛС): "Медици на прицел. Как се лекува болното доверие?", част от Националната кампания на БЛС срещу насилието над медици #ПребориГнева, съобщава БТА.
Призив за действие
Д-р Клуге призова здравните системи да предприемат мерки за подобряване на благосъстоянието на медиците, включително:
- Прилагане на политика на нулева толерантност към насилието на работното място.
- Преосмисляне на работана смени и извънредното време, за да се "сложи край на културата на работа до изтощение".
- Осигуряване на достъп до психологическа подкрепа за медицинските специалисти
„В крайна сметка кризата с менталното здраве сред нашите медицински специалисти е криза в здравната сигурност, застрашаваща целостта на здравните ни системи“, подчерта той, добавяйки че не можем да си позволим да ги загубим заради прегаряне, отчаяние или насилие.
Съдържанието е информативно и не представлява консултация, препоръка или съвет. При въпроси относно вашето здраве, медицинско състояние или лечение, задължително се консултирайте с медицински специалист.
