В динамичния ритъм на съвремието често мечтаем за пълно спокойствие. Но дали живот без стрес е реалистична – или дори полезна – цел? Според проф. д-р Маргарита Бакрачева, стресът не е враг, а естествена част от човешкото функциониране. Вместо да се опитваме да го елиминираме, важно е да се научим да го разбираме и управляваме.
„Няма как да живеем в среда без стрес. Той ни е необходим – ако обитаваме само спокойни условия, това би ни направило по-депримирани. Стресът е нещо, с което можем да вървим ръка за ръка“, казва психологът.
Защо стресът е неизбежен, но и необходим
Стресът е реакция на организма към промени, предизвикателства и външни стимули. Той може да бъде както мобилизиращ, така и изтощаващ, в зависимост от това как го възприемаме и регулираме.
Проф. д-р Бакрачева подчертава, че често дори не осъзнаваме, че се намираме в стресово състояние. Понякога околните забелязват първи промените в поведението ни, раздразнителност, умора, трудност при концентрация. Независимо дали го осъзнаваме или не, всеки ден „попиваме“ невидимия стрес от средата.
Новата нагласа към стреса е разпознаване, приемане, управление
Вместо да се опитваме да избягаме от напрежението, специалистът препоръчва да развием ново отношение към него.
„Трябва да го разпознаваме, да го приемаме и да знаем как най-ефективно да го управляваме“, обяснява тя.
Тази промяна в нагласата започва с осъзнаване: как реагираме, какво ни претоварва, кои сигнали тялото ни изпраща.
Какво е саморегулация и защо е ключова за психичното здраве
Саморегулацията е нашият вътрешен механизъм за справяне с ежедневното напрежение. Тя представлява съзнателна грижа за себе си – време, което отделяме, за да „презаредим“ психиката и тялото.
„Както включваш телефона да зареди батерията, така трябва да зареждаш и себе си,“ обяснява проф. д-р Бакрачева
Този процес не се случва за един ден. Той се изгражда чрез малки, повтарящи се действия, които постепенно стават навик.
Навици, които подпомагат регулирането на стреса
Според психолога всеки човек може да развие ефективни механизми за саморегулация, стига да отдели време и да ги прави целенасочено. Тя посочва няколко базови, но доказано работещи техники:
Дихателни практики
Бавното, дълбоко дишане активира парасимпатиковата нервна система и сигнализира на организма, че е в безопасност.
Движение
Физическата активност – дори кратка разходка – помага за разтоварване на напрежението и освобождаване на натрупаната енергия.
Сетивно преживяване (mindfulness)
Съзнателното фокусиране върху звук, аромати, светлина или докосване ни връща в настоящия момент и намалява психическия шум.
„Колкото повече използваш тялото си, толкова по-лесно можеш да свалиш напрежението“, обяснява проф. д-р Бакрачева.
Как средата влияе на стреса
Организмът непрекъснато „сканира“ средата, шум, светлини, градско движение, сирени на линейки и пожарни. Тези стимули често остават на ръба на съзнанието, но натрупването им увеличава общото ни ниво на стрес.
Свикнали сме да приемаме средата за даденост, но тя въздейства ежедневно – и осъзнаването на този факт ни помага да разберем защо понякога се чувстваме претоварени без ясна причина.
Кога стресът се превръща в ресурс
Стресът не е присъда, а информация. „Ако се научим да го чуваме, а не да го заглушаваме, можем да превърнем напрежението в ресурс, а ежедневието в поле за осъзнат живот“, казва проф. д-р Бакрачева.
Когато успеем да разпознаваме собствените си реакции и потребности, стресът може да се превърне в двигател за промяна, израстване и по-добро здраве.
Гледайте целия разговор на Ивайло Везенков с Проф. д-р Маргарита Бакрачева във видеото:
